На седми декември се навърши една година от регистрацията на домейна www.save-darina.org и хостването му на сървърите на SUPERHOSTING.BG . Преди една година избрах тази фирма, защото вече имах и други сайтове при тях и бях доволен от професионализма им. Тогава не подозирах, че хората, които работят в нея освен истниски професионалисти са и истински хора. (За съжаление и двете качества не са чак толкова срещани в родната ни действителност). Не подозирах също и че сайтът www.save-darina.org ще придобие толкова широка популярност за толкова кратко време - още през първия месец от същестуването си, сайтът надхвърли определеният лимит за трафика, според съответния хостинг план. И сайтът просто спря. Веднага се обадих във фирмата, за да преговарям за нов хостинг план с по-голям лимит на трафика. Обикновено така се прави в такива случаи - заплаща се по-висока цена за по-голям трафик. Необикновеното обаче беше, че още щом разбраха за кой точно сайт става дума, от SUPERHOSTING.BG веднага се ангажираха да поемат безплатно целият трафик на сайта, независимо колко ще скочи той за в бъдеще. И никой не ги беше молил за такъв жест от тяхна страна - това просто беше техния начин да покажат съпричасността си към каузата на сайта...
Затова - точно една година по-късно - посетихме офиса на SUPERHOSTING.BG и връчихме на екипа на фирмата лъвчето-символ на сайта, както и специална благодарствена грамота . Защото вярваме, че добрините трябва да бъдат възнаграждавани.
Още веднъж - благодарим ви, приятели!
P.S. Едва ли е нужно да споменавам, че за пореден път получихме уверенията на собствениците на компанията, че подкрепят изцяло нашата кауза и ще помагат със всичко, което им е по силите. И за пореден път се убедихме, че професионализмът не е истински ако зад него не стоят хора със сърца!
Знаем, че във вашите сърца има място за всички деца. Показали сте го много пъти.
Знаем, че вярвате в чудесата и ги случваме заедно.
Ще ви разкажем за още едно детенце, което вече зае място в нашите сърца и за което в особено голяма степен може да се каже, че чудеса се случват, дори когато всичко изглежда безнадеждно.
Миналата година по това време Александра се разболява тежко. Лекарите подозират най-лошото – левкемия. Изпратена е за консултация в СБАЛДОХЗ София, където, след изследвания й е поставена диагноза "Ювенилна миеломоноцитарна левкемия" – изключително рядко заболяване (под 1% от всички заболели), с неблагоприятна прогноза.
Александра е подложена веднага на химиотерапия. В края на месец юли 2007 год. обаче, състоянието й рязко се влошава. Вътрешните органи започват да се увеличават. Лекарите предупреждават, че ще се наложи отстраняване на далака, поради силно увеличените му размери.
Обезпокоени от критичното състояние на дъщеря си, родителите започват спешно да търсят контакти с водещи европейски специалисти. Майката на Александра е лекар и с помощта на колегите си успява да се свърже с детските онкохематолози в Обществена болница „Сен Луи” в Париж. Те веднага откликват и изпращат покана за преглед и консултация.
Родителите заминават на свои разноски за Франция и на 10.09.2007 г. Александра е приета по спешност. След серия нови изследвания, френските лекари съобщават на родителите, че според тях, проведеното до момента лечение не е било правилно и е довело до силно увеличаване на размера на вътрешните органи - далак, черен дроб и бъбреци.
Поставят и нова диагноза - "Остра лимфобластна левкемия от поколение Т", която, за облекчение, е добре позната и лечима.
Детето ще трябва да бъде лекувано около 2 години и половина - 6-8 месеца интензивно в болницата, а следващите 24 месеца чрез отделни етапи химиотерапия-почивка, които ще се определят според състоянието на момиченцето.
Добрите новини не свършват дотук. Френската държава ще поеме лечението на Александра изцяло! Изключителен жест на хуманност и отзивчивост от страна на френските специалисти!
Пламен е на 2 годинки. Навърши ги съвсем скоро – на 25 ноември. За съжаление, радостта на майка му и баща му от това, че малкото им момченце расте, е примесена с голяма тревога.
Преди 2 години Пламен дошъл на света трудно: „Синът ни е роден в 1 и 30 часа след полунощ. След тежко раждане се роди задушен. Детски лекар нямаше, за да го реанимира, мозъкът остана без кислород и като последица дойдоха мозъчен оток и гърчове, които не спряха с дни.
Гледката е повече от страшна - виждаш рожбата, която си носил 9 месеца до сърцето си, да се тресе от силни гърчове и не ти остава нищо, освен да чакаш и да се молиш да стане чудо...”
Пламко оцелява (и това също е чудо), но с тежки неврологични увреждания.
Едни прекрасни очички ни гледат вече шест месеца от горе...
Една искряща усмивка продължава да ни дарява любов.
Едно крехко, ефирно момиченце с огромна мисия, ни поведе след себе си.
Вчера цял ден майката на Гошко беше в паника и не спря да плаче! Причината не е влошаване на състоянието на малчугана, а фактът, че няма болница в България, която да иска да го приеме и лекува, докато се намери чужда клиника, където да бъде опериран.
Христина отдавна знае, че съществува сериозен проблем с финансирането на лечението му – лекуващата му лекарка многократно се е оплаквала, че парите по клинична пътека за него отдавна са свършили. Само че, Гошко не може да бъде изписан. Това би означавало да бъде обречен на бърза смърт. Затова, няколко пъти вече го местят от една болница в друга. После пак го връщат в тази, в която единствено може да получи адекватни медицински грижи – Клиника по гастроентерология в София.
На 19 ноември отново се наложи Гошко да бъде прехвърлен. Този път в Университетска болница Стара Загора. Само поради липсата на пари! Гошко беше превозен от София до Стара Загора с личния автомобил на семейството. Въпреки състоянието си и въпреки централния източник, който му е поставен. Защото транспортирането с линейка е твърде скъпо...
10 дни по-късно, болницата в Стара Загора не може повече да покрива терапията на детето. Очаква се днес Георги да бъде изписан.
Клиниката по гастроентерология в София обаче също не може да го приеме. Вероятно се досещате. Няма пари!
Ето, че накрая дойде моментът, от който майка му най-много се страхува - синът й остава без лечение.
Mehmed-ep.4.6.-2
