|
събота, 16 август 2008 |
Скъпи приятели, както знаете, кампанията в помощ на Татяна Мищенко е за набиране на средства за 5 курса лечение със собствени стволови клетки в МБАЛ „Св. Ив. Рилски” София.
Първата процедура е извършена през месец ноември 2007 год. и според майката на Таня, в състоянието на детето има видимо подобрение. По тази причина лекарите препоръчаха лечението да продължи, а ние ви помолихме за помощ.
Втората процедура трябваше да бъде извършена през месец юли, но беше отложена за септември с обяснението, че има повреда в апаратурата, обработваща костния мозък.
Сега обаче, след множеството репортажи, интервюта и дискусии в медиите, вече е ясно, че проблемът е далеч по-сериозен - сред медицинските специалисти съществува принципно разногласие за положителния лечебен ефект от автоложните вливания на стволови клетки.
В резултат на научния спор, МБАЛ „Св. Иван Рилски” прекрати този вид експериментално лечение.
По тази причина и ние за момента нямаме основание за провеждане на кампания за малката Таня и се налага временно да я „замразим”, докато правим проучване на алтернативни варианти. Майката на Танчето, която е убедена в положителното въздействие на проведеното досега лечение, също търси други възможности то да бъде продължено.
В сметката на детето до момента има набрани 10 162.36 лв.
Благодарим от сърце на всички, които подадоха ръка на Таня!
Надяваме се скоро да се открие нова възможност за лечение и да подновим кампанията за хубавото ни момиченце.
Обсъди във форума. (9 мнения) |
|
|
понеделник, 28 юли 2008 |
|
Приятели, преди няколко седмици при нас пристигна писмо от Мая Петрова , която месеци наред се опитва да намери помощ и лечение за детето си - до сега без резултат. Toва е нейният разказ:
„Синът ми Александър е на 3 години. Въпреки безгрижната усмивка и неуморните му лудории, животът му е сериозно застрашен от рядко заболяване. Диагнозата му е оклузивна хидроцефалия и съдова аномалия с характеристика на аневризма на v.magna Galeni. Когато беше само на 5 месеца забелязах, че главата му расте. Сама виждах разликата спрямо другите деца. Постъпихме в Университетска болница ,,Свети Иван Рилски" и на 13 ноември 2006 година Алекс претърпя операция с оперативен екип – доцент Цеков, доктор Бусарски и доктор Найденов. Операцията му мина успешно, но лекарите ни казаха, че детето ми се нуждае от нова интервенция - емболизация, която не може да бъде извършена в България. Обясниха ни,че емболизацията представлява катетър, който минава по вените и достига до главата и през които се инжектира вещество, което залепва и намалява отвора на аневризмата.
В края на същия месец лекуващият лекар на Алекс - доцент Цеков ни каза, че професор Пиер Лазоняс от Франция се е заинтересувал от заболяването на сина ми и се наема да го оперира. Със съпруга ми бяхме на седмото небе от радост, но не за дълго. Няколко седмици след това ни бе казано, че професорът от Франция се е отказал по необясними причини. През декември 2006 год. доцент Цеков ми предложи да подпиша молба до Комисия за лечение в чужбина, която той да подаде, под предлог, че ще носи и други молби в Министерството на Здравеопазването.Лекувашият лекар на сина ми опита да осъществи връзка и с други лекари в чужбина, но отговорът беше един и същ – никой не се наема да оперира Александър. Месеците минаваха в отчаяние и страх, че Алекс може да се влоши безвъзвратно. Чрез „Справки” открих телефона на г-жа Пламка Нинковска и същата ми отговори, че при нея няма молба на дете с такова име. На 21 май 2008 год. подадох молба до Комисия за лечение в чужбина – този път лично и все още чакам тя да бъде разгледана. Срещнах се с д-р Мирослав Лилов от Военомедицинска Академия в София който заедно със свой колега от Полша извършва емболизации. И двамата лекари ми отговориха, че Александър не може да бъде опериран при тях , но ме насочиха да търся лечение за детето си извън България в страни като Франция и Америка, където са най-добрите в тази област.” |
|
Read more...
|
|
|
четвъртък, 17 юли 2008 |
Алекса Ангелова е на 1 годинка и 3 месеца. Ражда се преждевременно в 8 месец от бременността. Престоява 24 дни в кувьоз във ВМА, след което е преведена в Първа градска болница София до достигане на тегло за изписване (стр.1 и стр.2). Там й е открита ретинопатия и е извършена криотерапия на двете очички.
Месец по-късно се установява, че лечението не е дало резултат.
Специалисти препоръчват операция в чужбина.
На 12 юли 2007 год. родителите подават молба в Министерство на здравеопазване за подпомагане на лечението на Алекса.
На 10 август получават отговор, от който става ясно, че Комисия за лечение в чужбина е разгледала молбата, но не може да се произнесе, докато не получи становище от националния консултант по очни болести акад. Петя Василева.
Документите са изпратени на д-р Василева на 3 август 2007 год., с молба за представяне на протокол в спешен порядък.
5 месеца по-късно, на 28 януари 2008 год,. Комисия за лечение в чужбина отново изпраща писмо до акад. Василева, с копие до майката на Алекса, в което повторно моли за становище в спешен порядък.
До момента, почти година по-късно, няма отговор, становище, протокол или какъвто и да е писмен знак от националния консултант по очни болести по случая на Алекса.
За да прочетете целия текст, натиснете бутон "Продължава" ->
|
|
Read more...
|
|
|
сряда, 16 юли 2008 |
На 15 юли в Гранд Хотел София се състоя официалната церемония по връчване на наградите в годишния конкурс „Заедно”.
Конкурсът се провежда за трета поредна година от Фондация „Работилница за граждански инициативи”, с цел популяризиране и поощряване на добрите практики за набиране на средства и на значимите социални каузи в България.
Тази година победителите се определиха от жури в състав: Ваня Щерева – певица и писателка Владимир Йончев – главен редактор на в. Телеграф Георги Лозанов – медиен експерт Мая Няголова – Програма за развитие на ООН за България Невена Цонева - ОРТ АД Олга Ковган – главен редактор на “Програмата” Ралица Агайн – заместник-председател на Комисията по финансов надзор Румяна Георгиева – член на Сметната палата на Република България Стефан Джамбазов – журналист и водещ в RFI България Инициативата „Спаси, дари на...” - нашата обща кауза, тревога и любов с всички вас - спечели наградата в категория „Най-много набрани средства” за периода юни 2007 – юни 2008 год.
Наградата ни беше връчена от г-жа Румяна Георгиева – член на Сметната палата.
Благодарим на ФРГИ за възможността да участваме в конкурса, както и на журито за оценката на работата ни. Благодарим и на партньорите ни от Фондация „Помощ за благотворителността в България” и „Български дарителски форум” за неизменната приятелска и професионална подкрепа. Едва ли има по-подходящ конкурс, в който „Спаси, дари на...” да получи признание, защото за нас думата „Заедно” има съкровен смисъл. Заедно направихме възможно 22 деца да се лекуват навреме. Заедно се радваме на успехите им. Заедно страдаме. Заедно мечтаем да видим усмивка на всяко детско личице. Заедно показахме на държавата, че няма да се примирим и откажем.
И заедно ще продължим до деня, в който държавата ни ще се е погрижила всяко болно българче да се ползва от най-високия достижим стандарт на здравословно състояние и от медицинските услуги за лечение на заболяването си, както е записано в „Конвенция за правата на детето”. Благодарим ви, че сме Заедно!
Снимки от събитието
Обсъди във форума. (3 мнения) |
|
|
неделя, 06 юли 2008 |
Вчера, в 13:40 часа, малкият ни герой кацна на Летище София с майка си и баща си.
Гошко беше уморен от дългия полет и малко стреснат от шумното посрещане и камерата на приятелите му от Балкан Българска Телевизия, но все така лъчезарен и усмихнат.
Буташе си самичък куфара (пълен с любимите му подаръци от Бостън) и най-радостното – вече я няма грамадната инфузионна помпа на гърба му, с която го изпратихме преди 2 месеца.
Най-после можахме да си доставим удоволствието да му подарим бонбони, което досега беше невъзможно.
Патладжанчо яде всичко, започва да наддава на килограми, играе и тича по детските площадки и полека-лека забравя тежките месеци, когато беше прикован от системите на болничното легло.
Чувството на удовлетворение и облекчение, което изпитахме при вида на едно здраво момченце, трудно се поддава на описване.
Почувствахме и огромен прилив на любов към всички вас, направили чудото да се случи!
Сега Гошко го очаква лято, пълно с игри, пакости и безгрижие. Първото му истинско лято.
Благодарим!
Снимки от посрещането на Гошко
Репортаж на BBT
Обсъди във форума. (15 мнения) |
|
|
|
<< Start < Prev 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Next > End >>
|
Razhod-august2010
