ММка
Потребител
| Мнения: 428 |   |
|
От нашите Ангелчета... - 2008/04/10 12:08
Посвещавам това стихотворение
на всички родители, загубили дете
и им подарявам Надеждата, че
душата на детето им е жива
на някое светло и хубаво място във Вселената.
На поляна зелена и пълна с живот,
те играят щастливи - в море от любов.
И смехът им разпръсква се в златни криле
и полита в безкрайното синьо небе.
Те са малки и бели - деца в светлина,
непорочни и чисти - със бяла душа.
Те не знаят какво е болка, и страх
от преминала вечност на другия бряг.
"Мила мамо, пазя твоите обич и плам
и ги нося в сърцето си тук. И не знам
пак кога ще те видя, но ще дойдеш при мен
и ще бъдеш пак заедно, мамо, със мен."
"Виждаш ли, мамо - рисунка с бои -
толкова цветни, пълни с мечти.
Има слънце, трева и поток -
аз загубих ги, мамо, във моя живот.
Нарисувах за тебе море и цветя -
пъстра, весела, нежна дъга.
За да имаш частица от мен – не плачи,
а отново усмивка сега ми дари".
"Татко, татко, не гледай с тъга -
колелото си карам щастлив - и сега
пак те виждам, но тъжен и свит.
Не плачи - аз съм в свят по-красив.
Няма мрачно и тъжно небе,
няма болка във мойто сърце.
Само липсваш ми. В нощния мрак
да се гушна сънено в теб, искам пак".
"Мили мамо и татко, седя
на поляната пъстра и пиша писма -
и до вас, и до баба и дядо дори:
Не покривайте с мъка реални мечти.
Посадете за мен пак червени цветя -
ще поникнат красиви и с ЖИВА душа.
В цветовете им нежни ще виждате мен
и ще бъдем пак заедно - във ВАШИЯ ден."
"Пред усмихната снимка, мамо, тъжиш
и сълзите ти капят. Със болка редиш
думи страдащи, думи на гняв
и отчаяна търсиш спасителен бряг.
Не в земята съм, мамо, сега –
не навеждай разплакана твойта глава.
Погледни във небето - ще видиш за миг
във луната изгряла детския лик.
Не плачи, положи уморена глава
на зелената, мека и росна трева.
Ще се гушна до теб и ще бъдем сами -
ще целуваш със обич пак моите очи."
На поляна зелена и пълна с живот
те играят щастливи - в море от любов.
И смехът им разпръсква се в златни криле
и полита в безкрайното синьо небе.
Пенка Николова
http://forum.bg-mamma.com/index.php?
topic=257375.new#new
"Сами можем толкова малко; заедно можем толкова много" Хелън Келър - http://www.save-darina.org/ http://www.koleda365.org./ |
Форум
но защо Господи,позволяваш това,защо умират деца,защо....Казват,4е Бог прибира тези,които най-оби4а по-рано,но не мога да се примиряс това ,не е 4естно....Колко много болка.Завинаги....
