Ирa
Администратор
| Мнения: 2394 |   |
|
25/02/2007 - 2007/02/26 09:44
Автор Деси
Днес се срещнахме с майката и таткото на Светльо в Пловдив.
Разбира се, отидохме да се запознаем и със самия Светльо – мъничкия лъчезарник, който ни правеше смешни муцунки зад стъклото на болничната стая и позираше за снимки като същинска звезда.
Първо ще разкажем за него, защото, като всеки голям герой, той си го е заслужил.
Въпреки болестта и страничните ефекти на химиотерапията, Светльо грее и кипи от енергия! И е много зает да лекува малката си плюшена маймунка. Почти професионално й е поставил абокат и най-редовно й прелива системи.
Вероятно ще стане лекар, когато порасне, защото още от сега има повече медицински познания, отколкото ние петимата, взети заедно. Вчера сутринта попитал майка си: „Май пак съм се подул... Дали ще ми дадат Флурантрил?”
А преди няколко седмици на въпрос на лекуващата му лекарка: „Кажи ми, миличък, какво те боли?”, отговаря: „Душата ме боли...”
Мама Вили е една от немалкото смели жени, решени да се борят непримиримо за живота на детето си. Вече четири месеца е неотлъчно до Светльо. Чете много за левкемията. Мил, измъчен, мислещ човек. Това е Вили.
На тръгване ни каза: „Ако е жив той, и аз ще съм жива!”
Майка...
Светльо е с особена и рядка форма на болестта. Наложителна е трансплантация, за разлика от други форми, при които химиотерапията би могла да доведе до пълна ремисия.
Все още нямаме яснота колко ще струва операцията му. Ще направим запитване до няколко клиники в Европа и Израел. Веднага, след като получим оферти, ще ги предоставим тук.
Родителите са подали молба в КЛДЧ към МЗ на 13.02.2007 година.
Понякога срещаш такива хора, че започваш да се чувстваш човек. |
Форум
