Galin
Потребител
| Мнения: 58 |   |
|
:( - 2007/05/31 01:39
До всички малки и големи...
Гневът отмина бавно и болката се притъпи,
поглеждам усмивката ти постоянно, но тя спи.
Застинала е в съзнанието ми трайно
не търся аз разплата, загубих недостойно.
Надеждата… това загубих аз до днес
разкъсах я на парчета, като пес.
Захвърлих я и непотребна тя пропадна,
но тежка мисъл се прокрадна.
Защо потърсих аз упора в теб детето,
това ли бе шегата на сърцето.
Изменям му и забравям за тъгата
гласът на разума приемам и затръшвам и вратата.
Упората сме ние, порастнали деца
с обвити в страх сърца.
Истината неприятна отбягваме прекрасно,
но колко дълго… не е ясно.
Дали ще ни застигне… изведнъж?
А може ли да я посрешнем … поне веднъж?
Събудете се, да помагаш не е грях…
Що за безумие е тоя страх…
Мнението е редактирано от: Galin, на: 2007/06/01 18:47
Мнението е редактирано от: Galin, на: 2007/10/13 14:07
GPD |
Форум
