Павлина Радкова
Потребител
| Мнения: 1 |   |
|
Отг: Предложения за решаване на проблема с рехабилитациите - 2010/02/19 23:41
Инициативата е чудесна ,но трябва да сме много внимателни в действията си и това какво ще постигнем с тях днес или утре,за да не извадим очи вместо да изпишем вежди,защото деца с увреждания ще има и утре.
Има доста неща,които трябва да се прецизират и като за начало аз ще споделя своите разсъждения относно обучението на родителите от своята гледна точка на родител с 12г опит:
"3.Да се създаде програма за обучение на родителите за ежедневна рехабилитация на децата им вкъщи, за да не се прекъсва процесът и да не се разчита само на санаториалното лечение. Съвместната работа между родител и специалисти е доказано най-ефективна. "
И в момента всеки родител,който има желание може да присъства на рехабилитацията-всеки път когато детето ти е на рехабилитация можеш да стоиш с него и да гледаш и питаш какво ,как и защо се прави,за да правиш и ти същото у дома.
Има вариант ,в който рехабилитатора не обяснява и тогава просто го сменяш,защото за да има полза за детето ти е нужна и мнооого работа с него у дома(аз на моя син до 7г нон стоп съм правила по 3-4-5 пъти дневно само рехабилитацията,отделно останалите занимания).
Има и рехабилитатори,които къде любезно,къде не ти посочват вратата-това е и хубаво и лошо:
-хубаво,защото имаш малко време да поемеш въздух и да не мислиш за нищо,а също така и за да се научи детето ти,че мама(или тати) не е единствения човек на света и няма да сте все заедно като сиамски близнаци(проблема с привързаността е страшен-моя син е на 12г и до преди 2-3г се къпех на отворена врата,защото той се съдираше от рев,ако не ме вижда,а за излизане по някакъв повод без него и дума не можеше да става).
-лошо е,ако все още не си научил нищо от рехабилитацията ,която се прилага и няма да си полезен за детето си у дома когато работиш с него,в такъв случай отново сменяш рехабилитатора и се молиш следващия да е читав.
Но най-голямото зло е-пари и достатъчно на брой кадърни специалисти НЯМА(пример-колко ерготерапевти има в България ?!),който си мисли,че в близките 10г нещата ще се променят коренно -лъже се.
Докато стигнем една Германия(например) поне наполовина ще минат мноого години,а дотогава ние родителите ще сме за децата си това,което сме и сега-рехабилитатори,логопеди,психолози и все що се сетите специалист,това е убийствено тежко и трудно както физически така и психически и емоционално не само за самите родители,но и за децата им,а тук е момента да попитаме-а кога намираме време за здравите деца в семействата ни,за да разберат и те,че имат родители?!.
С подобно нещо не добре формулирано забравете,че държавата ще си мръдне гъза за промяна,тогава хептен ще ни отрежат от към специалисти и цялата работа ще легне изцяло на ръцете на родителите,защото едно дете за да се развива и напредва иска много работа,но едно е 5 дни седмично с него да работи специалист(няма какво да се лъжем -работата на специалиста не може да бъде заместена и от най-кадърния и амбициозен родител) и в събота и неделя мама и тати да допълнят процеса,и съвсем друго основния принос да е от мама и тати.
Недомислен такъв закон или точка в закона направо ще ни довърши,и деца и родители.
Подобно безумие съществува и в момента в ЗИХУ:
Чл. 15. (3) Участие в медицинската рехабилитация могат да вземат и семействата на хората с трайни увреждания, когато нуждите на лечебния процес налагат това.
В момента нуждата на децата ни е 100% и с чиста съвест мога да кажа ,че ние родителите я задоволяваме на 95%.
Искаме да бъдем повече родители и по-малко майстор Тричко знае всичко.
Искаме да допълваме лечебния процес,а не ние да го извършваме основно!!!
|
Форум
!
