Дияна
Потребител
| Мнения: 63 |   |
|
Интервю с проф. Бобев - 2007/07/25 16:53
Панацея ли е костно-мозъчната трансплантация за левкимията? Откъде идват усложненията? Какви са шансовете да се намери донор? На тези и още въпроси, които тормозят болните и техните близки, отговаря проф. Драган Бобев. Той е директор на болницата за активно лечение на детски онкохематологични болести в София и безспорно най-добрият специалист в тази област у нас. Признат е и в чужбина. От седем години с екипа си извършват костно-мозъчни трансплантации у нас. Но все още много родители правят и невъзможното, за да заведат децата си в чужбина.
- Проф Бобев, някои родители смятат, че у нас няма достатъчно добра техника и опитен екип за извършване на трансплантации. С колко успешни трансплантации можете да ги успокоите и осигурявате ли консултанти от чужбина при нужда?
- Няма да ви кажа колко са, но са много. От 7 години насам сме направили 40 алогенни (от донори) трансплантации. А автоложните (от собствени клетки) са 110 или 115. Това е достатъчен брой, за да натрупаме опит. Ето сега искат едно дете от Македония и друго, от Сърбия, да се лекува при нас. Ние имаме признание като авторитети и сред реномирани европейски центрове. Когато се налага, осигуряваме консултация, но не от Израел, а от Германия. И нас ни търсят от чужди клиники, когато при тях има наш пациент.
- А техниката...?
- Методиката и технологията за извършване на костно-мозъчни трансплантации е една и съща в цял свят. Това са регламентирани протоколи и форми на поведение, процедури, които не се различават. При нас съществуват всички възможности за най-съвременни лечения на децата със злокачествени заболявания - техника, медикаменти, съхранение, идентифициране на клетките, които са необходими за трансплантиране на съответния болен, квалифициран персонал. Аз и всеки от моите сътрудници е бил в различни страни и е прекарал там квалификационен стаж, който е помогнал много, за да можем да отговаряме на ниво и да бъдем редовен член на европейската асоциация по костно-мозъчна трансплантация.
- Тогава къде е проблемът при трансплантациите?
- Дали има или няма донор, тъй като родостловното дърво - хоризонталната верига, в едно семейство е много къса. Това е валидно и за редица европейски страни, та включително и Америка. Само за 15% до 20% от пациентите може да се намери напълно съвместим фамилен донор и то трябва да бъде сиплинг, т.е. брат или сестра. Добре е, ако е еднополов - брат - брат, а още по-добре сестра - сестра. Виждате до какви детайли е доведена трансплантологията от 70-те години досега. При тези случаи рисковете от трансплантацията са минимални, а положителният ефект е много по-висок.
При всички останали случаи - на ненапълно съвместим донор - баща, майка, брат, и при напълно съвместим нефамилен донор, рисковете от трансплантацията очевидно нарастват. Въпреки, че напоследък при напълно съвместими нефамилни донори резултатите са много по-добри и аналогични на тези, от съвместими донори, но не когато донорите са баща или майка. Второ, в 10-милионната световна донорна банка може да се намери нефамилен напълносъвместим донор само за 70% от нуждаещите се.
- Съществува ли техника, която да повиши процента на съвместимост?
- Не, техниката е една и съща. Но за да се намалят рисковете от усложнения, ранни или късни, се прави предварителна селекция на клетките (положителна селекция). Така се намалява броя на тези клетки, които биха могли да предизвикат усложненията.
- Може би тогава проблемът е, че родителите приемат трансплантацията като панацея за децата си?
- Не може да се извърши трансплантация там, където рисковете са много големи, и там, където няма съвместим донор. При една трансплантация терапията е още по-агресивна и болните не могат да справят с усложненията от нея.
Има и усложения от т.нар. менингиална /мозъчна/ локализация на левкимията. Това е убежище на левкемичните клетки, които при трансплантация остават извън обсега на трансплантационния процес, т.е. тя не решава унищожаването им. И при такива случаи, рано или късно след трансплантацията тези клетки отново се връщат в костния мозък. Така, че в случаите, когато има невроменингеална левкемия, там трансплантациите са твърде рискови и не са достатъчно успешно. Тези локализации съществуват в 6% от болните. При едната част обективно открити, а при друга остават скирити. Когато се открият, се лекуват. Те са т.нар. дремещи левкемични клетки.
- Има ли друга особеност при лечението на тежко-болни?
- Вече е доказано, че педиатричните протоколи са с много по-добър ефект по отношение на дефинитивните резултати. На прост език това значи, че лекарствени схеми, които се използват при деца, се използват и при млади възрастни пациенти. И ефектът е по-добър, когато лечението се провежда в специализирани детски клиники. Успехът при тези пациенти е свързан с пррофесионалната и емоционална грижа на педиатрите, която е различна от тази, на работещите с възрастни. И третото - условията, средата - битова и психологична, е допълнителния фактор, който създава оптимизъм при лечението на тези пациенти.
- Можем ли да ползваме световната донорска банка?
- Ние я ползваме и си заплащаме на донорите, когато се открият. Но имаме случаи, когато не може да се открие донор. Второ - родителите станаха много важни: Искаме трансплантацията да се извърши в чужбина. Защо, бе, в чужбина? За да плати държавата 150 000 долара.
- Е, не плаща държавата, а фондът.
- А той откъде набира средства?
- Нали от дарения.
- От дарения, но пак са от българския данъкоплатец. Дали ги дава министерството тези пари, или фондът, няма никакво значение. Те са пак държавни средства.
- Не е точно така. Това са лични средства на нас, хората. Щом сме избрали да даваме във фонда, значи като дарители ние сме поставили условие тези пари да отидат за лечение на деца в чужбина.
- От българския данъкоплатец са. А когато се намира съвместим донор, нефамилен, трансплантацията при същите условия, със същите възможности и при аналогични рискове, се извършва както в чужбина, така и у нас. Дали ще бъде в Израел, в Хановер, в Амстердам или в Париж, когато съществуват рискове, шансовете за успех са едни и същи.
- Родителите се оплакват, че помежду си научават процедурите как да кандидатстват за търсене на донор, за финансова помощ от разни интитуции. Не може ли да има по един финансов или социален консултант в клиниките, който да помага за попълването на документите?
- Такъв трябва да назначат от социалното министерство. Те си имат чиновници за тази цел. Това е бюрокрация, не е наша работа да я вършим.
- И все пак чие задължение е търсенето на донор?
- Клиниката, в която се лекува пациентът, трябва да насочи родителите да направят заявление - молба за търсене на донор и лечение към МЗ, Дирекция Медицински дейности. Тя изпраща становище до съответния консултант. Това становище се предостава на Фонда за лечение на деца и той решава има или няма необходимост. Обикновено на никой не се отказва търсене на донор. А къде ще се извърши трансплантацията, решаваме ние.
|
|
|
|
Diana Adjarska
Потребител
| Мнения: 41 | |
|
Отг: Интервю с проф. Бобев - 2007/07/25 17:11
Interviewto izglegda smisleno, ochevidno prof. Bobev ne sluchajno e naj-dobriyat spezialist U NAS! No vse pak me smustavat dve nesta. Kogato edin lekar e naistina dobar, toy ne premalchava broya na uspeshnite operazii, koito e napravil. Naprotiv, gordee se s tyah. Az ne razbiram kakvo oznachava izrazat "njama da kaga, no sa mnogo"...E, az ne bih doverila givota na deteto si na lekar, koyto dava takav otgovor.
Vtoroto mi, i to dosta silno smustenie, idva ot izjavlenieto, che konsultanti se vikat ot Germania, NE OT IZRAEL. Kakvo e tova, kamani v i bez tova tagnata gradina na Dora i Rosen? Ili oste po-losho, nedoverie v izraelskata nauka?
Ili nesto oste po-losho, izvan naukata, koeto go pomnim ot uchebnizite po istoriya - hajde tova da go premalchim....
Dokato chetyah imah isestaneto che njakak zjaloto interview iska da kage - sbarkahte, che otidohte v Izrael, ne tryabvashe da se pravi transplantaziya s kletki na majkata...Znaete vsichki kakvo imam predvid. Ne iskam da vjarvam, che profesorat otiva tolkova daleche. Moge bi e prosto sebeljubieto, tay harakterno za horata na naukata
|
|
|
|
Деси Хурмузова
Администратор
| Мнения: 6775 | |
|
Отг: Интервю с проф. Бобев - 2007/07/25 20:27
Да, това изказване за Израел е доста странно... Нашата информация е, че проф. Славин е идвал в България много пъти да дава консултации. Дори и тази година. Сега вече не, защото се пенсионира.
Второ - родителите станаха много важни:
Това е недостойно изказване!
Родителите не са станали "много важни", а започнаха да изискват от лекарите най-доброто за децата си. Започнаха да си отстояват правата. Започнаха да се борят истински за живота и здравето на децата си. Започнаха да настояват за информация.
Имат това право!
|
|
|
|
Станко Калинов
Потребител
| Мнения: 56 | |
|
Отг: Интервю с проф. Бобев - 2007/07/25 22:22
НЕКА УВАЖАЕМИЯ ПРОФЕСОР ПОСОЧИ НА ЖУРНАЛИСТИ 10 СЛУЧАЯ НА УСПЕШНИ ТРАНСПЛАНТАЦИЯ ЗА ДА ВИДЯТ ХОРАТА В ДЕИСТВИТЕЛНОСТ ЧЕ ИМА УСПЕШНИ ТАКИВА ОСТАНАЛОТО Е ПОПОЛИЗАМ ,ИСТИНАТА СЕ ПОКАЗВА КОГАТО Я ИМА.
Мнението е редактирано от: yvigii, на: 2007/07/25 22:22
|
|
|
|
Деси Хурмузова
Администратор
| Мнения: 6775 | |
|
Отг: Интервю с проф. Бобев - 2007/07/26 00:00
Станко Калинов написа:
НЕКА УВАЖАЕМИЯ ПРОФЕСОР ПОСОЧИ НА ЖУРНАЛИСТИ 10 СЛУЧАЯ НА УСПЕШНИ ТРАНСПЛАНТАЦИЯ ЗА ДА ВИДЯТ ХОРАТА В ДЕИСТВИТЕЛНОСТ ЧЕ ИМА УСПЕШНИ ТАКИВА ОСТАНАЛОТО Е ПОПОЛИЗАМ ,ИСТИНАТА СЕ ПОКАЗВА КОГАТО Я ИМА.<br><br>Мнението е редактирано от: yvigii, на: 2007/07/25 22:22
Нали прочете? "Няма да ви кажа колко са". Туй то!
И после родителите на тежкоболните деца били много важни... 
|
|
|
|
Marsel
Потребител
| Мнения: 1 | |
|
Отг: Интервю с проф. Бобев - 2007/07/30 11:53
Iavno profesor Bobev misli 8 miliona bulgari(ili kolkoto ostanaha) za vuzpitanici na Dom №8. V 2 razlichmi saita dade 2 drugi cifri: 23 i 86(!) broia transplantacii. Sega govori za 150(!). Koia e istinata? I kakvo sekretno ima v broia na uspeshno transplantiranite - v kraia na kraishtata 0 sushto e cifra.
A za otnoshenieto mu kum roditeliete - da ne dava Gos
pod toi ili negovi blizki da proiaviavat podobna "pretencioznost"!
|
|
|
|
Милена
Потребител
| Мнения: 76 | |
|
Отг: Интервю с проф. Бобев - 2007/07/31 00:01
 Искаме трансплантацията да се извърши в чужбина. Защо, бе, в чужбина? За да плати държавата 150 000 долара.
- Е, не плаща държавата, а фондът.
- А той откъде набира средства?
- Нали от дарения.
- От дарения, но пак са от българския данъкоплатец. Дали ги дава министерството тези пари, или фондът, няма никакво значение. Те са пак държавни средства.
Не знам - да плача ли или да се смея! Ами той човека за държавните средства се е загрижил! То където данъците - там и даренията, а пък аз да не направя досега връзката... 
И по-малко претенции, ако обичате - това тук да не ви е сладкарница!
|
|
|
|
Станко Калинов
Потребител
| Мнения: 56 | |
|
Отг: Интервю с проф. Бобев - 2007/07/31 12:40
A NE E LI RABOTA NA DARGAVATA DA OSIGURIAVA LE4ENIETO NA VSEKI SVOI GRAGDANIN ZAPISANO E V KONSTITUZIATA, A SREDSTVATA ,SA NEINA GRIGA ZA VSEKI OSIGUREN GRAGDANIN.A TUK STAVA VAPROS ZA DEZA.
|
|
|
|
|
Форум
