Радостина Маринова Иванова Атанасова
Потребител
| Мнения: 7 |   |
|
ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/09/03 00:32
МИЛЕНА, БЛАГОДАРЯ,ЧЕ ПОМОГНА ДА РАЗКАЖЕМ ИСТОРИЯТА НА КРИСКО.
Мнението е редактирано от: radisc, на: 2007/09/03 00:36
|
|
|
|
Милена
Потребител
| Мнения: 76 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/27 10:41
"- Това, което е важно, не може да се види...
- Разбира се...
- Както с цветето. Ако обичаш едно цвете, което се намира на една звезда, е сладко да гледаш нощем небето. Всички звезди са цветя.
- Разбира се...
- Както с водата. Тази, която ти ми даде, беше като музика заради чекръка и въжето... помниш ли... беше хубава.
- Разбира се...
- Нощем ще гледаш звздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите... Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди... Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо...
ой пак се засмя.
- Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях!
- Тъкмо това ще бъде моят подарък... ще бъде както с водата...
- Какво искаш да кажеш?
- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!
И пак се засмя.
- И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал. Винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се иска да се смееш заедно с мен. И понякога ще отваряш прозореца, ей така, за удоволствие... И твоите приятели много ще се чудят, когато видят да се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: "Да, звездите винаги ме карат да се смея!" И ще те помислят за луд. Ще ти изиграя много лош номер...
И пак се засмя.
- Ще бъде все едно, че вместо звезди съм ти дал цял куп малки звънчета, които знаят да се смеят..."
Антоан дьо Сент Екзюпери
http://forum.bg-mamma.com/index.php?
topic=235575.0
От вчера на небето грее още една звездичка.
Крис беше толкова малък, а промени света ми толкова много...
|
|
|
|
Дияна
Потребител
| Мнения: 63 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/27 10:54
О,Боже колко мъка има по тая земя!Почивай в мир мило дете
|
|
|
|
Ирa
Администратор
| Мнения: 2424 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/27 15:24
Понякога срещаш такива хора, че започваш да се чувстваш човек. |
|
|
|
Гергана
Потребител
| Мнения: 2972 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/27 17:14
Почивай в мир, ангелче!
“ When you save a life, you save the future” |
|
|
|
Пламен Петров
Потребител
| Мнения: 2269 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/27 18:34
Съболезнования на семейството му...
„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ www.koleda365.org |
|
|
|
Деси Хурмузова
Администратор
| Мнения: 7112 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/27 18:42
Още едно храбро, сияйно птиченце отлетя от нас...
Светъл полет, малка душичке
|
|
|
|
Любомира Димова
Администратор
| Мнения: 1586 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/27 19:21
Сбогом, малка звездичке...
|
|
|
|
Милена
Потребител
| Мнения: 76 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/29 16:33
блогът "Това, което двама искат да кажат на всички" , където също можете да пишете за Крис
http://www.xpucmo.com/blog/
Мнението е редактирано от: mitbul, на: 2007/10/29 16:33
|
|
|
|
Деси Хурмузова
Администратор
| Мнения: 7112 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/29 17:21
Миленка, благодаря за блога!
Изпитвам респект пред Ели. Рядко интелигентен и интересен човек е.
От оня ден се опитвам да пиша в темата за Криско в бг-мама и не успявам...
Просто си скърбя. Затворено, тихо.
Няма какво да кажа - всичко вече е казано.
----------------------------------------
---
Не можеш да ме разбереш,
Не казвай „Знам какво е!”,
Не казвай, че ще оцелея,
Че злото за добро е.
Не ми разправяй, че е тест,
Че съм благословена,
Че съм избрана точно аз
От всички в таз вселена.
Не отговаряй вместо мен
На моите „Защо?”-та.
Не казвай докога да жаля,
Че кратък бил живота.
Недей тегли, недей мери
На мъката товара.
Не ме учи как да скърбя,
Кога да разговарям.
Във болката си потопена
За всичко аз нехая.
Но все пак, застани до мен
И стой със мен до края.
Приемай ме, каквато съм,
Как плача, как немея.
Хвани ме просто за ръка,
Кажи ми – „С теб жалея!”
|
|
|
|
Милена
Потребител
| Мнения: 76 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/30 09:39
има още думи на Елена, които е казала на прощаването с Крис в неделя. За това, на какво ни научи той. То може да се отнесе и за Дари и за Калоян на Искрица надежда и за всички онези малки човечета, които се бориха до край и ни научиха, че "същественото е невидимо за окото", не е само гола фраза!
http://forum.bg-mamma.com/index.php?
topic=236463.0
позволявам си да копирам текста тук:
"В памет на Криси
Всеки човек си задава въпроси за смисъла на човешкото съществуване. Всеки човек търси смисъла на живота, задачата, с която е изпратен на Земята. Все още не съм намерила своята, но знам, че малкото ни момченце беше тук с мисия. Може би звучи твърде мистично и религиозно, но краткият му живот донесе толкова промени не само у мен и у баща му, но и у всички вас, че ме убеди, че Криси не е страдал напразно.
Някога направо се ядосвах на християнската религия как може да се гради около една история на мъка и страдание. Как може отново и отново да се преповтаря разпъването на Христос с всичките кошмарни детайли и какво толкова получават хората от нея? Сега, когато моето собствено дете изстрада толкова много, видях с очите си какво въздействие оказа животът му върху околните. Явно хората сме така създадени, че са нужни силни удари, за да се променим дълбоко, за да станем по-добри. Ние сме камъкът, дълбан от ударите на чука и длетото и превръщан в прекрасно творение.
Петте месеца с мъничкия ни Криско ни дадоха много. Дадоха ни най-ценното – свързаха ни с невероятни хора, които с гордост наричаме приятели. Изпитвам огромен респект към тях, странното е, че те пък изпитват респект към мен, но се надявам връзката ни да бъде дълга и плодотворна. Криси намери във форума своята най-прекрасна и борбена кръстница. Видя я за първи път в деня на кръщенето си, но тя беше с него в последните му дни и направи толкова много! Благодаря ти, Гале!
Криси се сдоби с цял отбор форумски лели [прекрасните момичета от bg-mamma - б.м.], момичета, вие знаете кои сте, как тръпнехте и мечтаехте за него, благодаря ви! Аз мечтаех да ви събера на някоя просторна поляна по случай първия му рожден ден, за голямо веселие, игри и танци, а татко му се заричаше да ангажира Спортна зала във Варна за абитуриентската му, не успяхме, но ви благодаря, че сте с нас, тук и сега!
Криси ни показа какво могат да постигнат обединените усилия на много хора. За мен нямаше ограничения. Всичко, което сметнех за нужно за детето, ми беше осигурявано по най-бързия начин. Благодарна съм на всички вас, за всичко, което направихте за моето детенце! Мисля, че и вие сте силно впечатлени от себе си! Никога досега не съм била свидетел на такова сплотяване във форума. Всички действахте като един, бяхте силата зад гърба ми. Нито за минута не ми се наложи да се тревожа мога ли да си позволя нещо, което може да помогне на детето ми. Представяте ли си колко родители си броят стотинките, за да могат да купят лекарства на децата си? За разлика от тях, винаги когато някоя превръзка на Криси се замърсеше, не се и замислях дали да я хвърля, има ли с какво да я сменя, независимо от високата й цена. Благодарна съм на хората, които ни снабдяваха с превързочни материали, които направиха максимална отстъпка, щом разбраха за какво става дума.
Вие сте силни, когато сте заедно. И можете да направите невъзможното. Толкова ми е странно как в държава, в която хората са добри и искат да помогнат, държавната администрация е тромава и повече пречи, отколкото да помага.
Всички вече сте чували за сертификата Е112. Два дни преди Криси да си отиде, получихме писмо – отговор, който обяснява, защо не ни го издават. Защо ли? Ами нямало пътека за неговото заболяване, затова! Нещо, което се научава точно за пет минути ровене в списъка от пътеки на касата. Нещо, за което им трябваха месеци, за да ни го кажат.
Все искам да ги питам – ами ако вашето дете е с температура и е отпуснато, колко месеца ще сте склонни да изчакате, за да го заведете на лекар?
Състоянието на децата се променя с часове, времето, в което могат да получат помощ се топи безвъзвратно. Всъщност не мислете, че те са убили Криси. През цялото време, докато чакахме, поддържахме връзка с две клиники в чужбина, пращахме снимки и информация за състоянието на детето. Те първи ни казаха, че няма смисъл да пътуваме, че това само ще го влоши, а те няма да могат да помогнат. В един момент ни написаха, че се молят за нас. Криси живя още два месеца след това. Искам да благодаря и на тях – на д-р Джемайма Мелерио и на д-р Аня Дием. Впечатлена съм от безкористното им отношение и желание да помогнат, от това, че бяха готови винаги да отговарят на моите въпроси и да ме съветват, от това, че и двете организираха и ми пратиха колети с превързочни материали, които не се намират тук и които са много скъпи. Отново ми доказаха, че помощ има, щом насреща имаш истински хора.
Щом заговорих за болници, да спомена и екипа на детско интензивно отделение в Терапевтичния блок във Варна. Страхотни хора, дълбоко съм впечатлена от някои от тях, най-вече от завеждащата отделението д-р Желева, но и от други лекари и сестри. Те четири пъти ми връщаха детето от оня свят, не се отказаха докрай да помагат на Криси, макар да ми обясняваха, че усилията им не могат да го излекуват окончателно. Благодарна съм им, защото там, в отделението, детето ми започваше да се усмихва. Поглеждаше надвесените на креватчето му хора и срамежливо се усмихваше, сякаш искаше да каже - „Искате ли да пообщувате с мен?“
Разбира се, там той изстрада много, но вина за това има състоянието на хуманната ни медицина, която работи с доста нехуманни методи.
Надявам се да имам възможност да помогна някои неща в нашите болници да се променят. Страданието трябва да намалее!
На какво още ни научи Криси? Научи ни на сила, търпение, издръжливост, каквито не сме подозирали, че можем да притежаваме. Научи ни да ценим и малкото. Научи ни да намираме щастие във всеки един момент. Научи ни да се борим и да се надяваме. Най-лошото, което човек може да направи е да приеме, че нещата са предопределени. Може и така да е, но се чувстваш човек само, докато действаш и полагаш усилия да ги промениш. Надеждата е велик двигател, който може да те отведе надалеч. Способни сме на толкова много! Криси ясно ни го показа.
Може би ви е странно да говоря за ненавършилия си 5 месеца син така, сякаш е голям и мъдър човек. Всъщност той не беше бебе. Винаги ме гледаше като голям и силата на погледа му успя да повлияе на всички вас, макар и само от снимка. Казват, че очите са прозорците на душата. Мисля, че той беше стара и мъдра душа, вместена в мъничко и страдащо тяло. Сигурно ще ви прозвучи странно и мистично, но за мен той беше Учител.
Тук, на снимката е в един от редките моменти, когато беше добре и се усмихваше. Казвала съм го и друг път. Всяка негова усмивка сякаш дръпваше завеса и през нея виждах един съвършено различен свят, прекрасен, изпълнен с безкрайна радост, но уви, недосегаем. Вярвам, че Криси е там сега. Знам, че вече е здрав и щастлив. Знам, че е заобиколен от приятели, които го поздравяват за успешно изпълнената мисия и за геройски понесените страдания.
Затова искам да се радваме за него, не да плачем. Мечтаех да имам шанса да отгледам още едно детенце, вместо това получих житейски урок. Но край нас има толкова много деца, нуждаещи се от грижи, на които мога да дам това, което исках да дам на него. Предлагат ми да основа фондация на името на Криско със събраните от вас средства. Не знам дали ще го направя, но със сигурност те ще отидат в помощ на болни деца. А освен това аз, а и вие продължаваме да сме тук и можем да направим много!
Моля ви се, радвайте се, радвайте се, че малкият голям Криско вече е добре! Колкото и да ни липсва, нека всичко да завърши с усмивка!"
|
|
|
|
Рая
Потребител
| Мнения: 59 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/30 11:22
Боже,колко трябва да си силен за да кажеш такива неща,в такъв тежък момент...Аз немога,аз съм слаба...плача и неискам да съм силна!!!Искам само тези мъки и страдания на мъничките човеченца да спрът!
Моите искрени съблезнивания и поклон пред тази велика Майка и Жена!
|
|
|
|
Любомира Димова
Администратор
| Мнения: 1586 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/30 11:53
Лилибон, прекланям се пред силата ти и нека тя е с теб и семейството ти завинаги!
Толкова мъдрост, тъга и оптимизъм лъха от посланието ти...
|
|
|
|
Пламен Петров
Потребител
| Мнения: 2269 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/30 18:01
Като видях писмото на майката, в първия момент реагирах първосигнално - "Няма да го чета, за да не се разстройвам!", казах си.
После все пак го прочетох. Наистина се разстроих, но не съжалявам - отдавна не съм чел нещо толкова истинско...
Трябва да има и Нобелова награда за човечност. Но не това е най-важното...
След това писмо се чувствам по-различно. Единственото, което ми хрумва в момента е това:
http://www.youtube.com/watch?
v=Utsl2YeADZk
Мнението е редактирано от: plamen5rov, на: 2007/10/30 18:02
„За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ www.koleda365.org |
|
|
|
Милена Златарова
Потребител
| Мнения: 88 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/10/31 00:23
Пламен Петров написа:
Като видях писмото на майката, в първия момент реагирах първосигнално - "Няма да го чета, за да не се разстройвам!", казах си.
Така си е....Аз по същата причина имах известни колебания дали да отида на помена, организиран от Ели и Христо. После си казах "Чакай сега, те са решили, че искат да изпратят сина си по този начин, редно е да бъдем до тях в този момент". И не съжалявам. Това беше среща с едни прекрасни хора, които предпочетоха да ни изкажат благодарността си, вместо да дадат воля на мъката си. Те се постараха да ни помогнат да преодолеем неудобството си и всички бариери, които естествено се появяват в такъв съкровен и толкова личен миг.За двата часа, които прекарах с тях,сред снимката на Криско,цветята, балоните, се почувствах променена и знам, че тази среща бе за мен един от онези житейски уроци, които ти остават до края.
Ели и Христо за пореден път ми показаха колко е ценно да бъдем съпричастни, как даването и получаването са две страни на едно и също нещо и че ако се осмелим да прекрачим в територията на чуждата болка,ще ни заболи, но и ще станем малко по-мъдри, малко по-човечни и разбиращи.
|
|
|
|
Веселина Георгиева
Администратор
| Мнения: 1188 | |
|
Отг: ДА ПОМОГНЕМ НА КРИСКО - 2007/11/02 23:22
Господ е отрдеил хубаво място на Криси, но дано даде утеха на родителите му.
Не бива така да си отиват децата ни.
Спи спокойно, слънчице хубаво!
Мнението е редактирано от: Marbella, на: 2007/11/02 23:23
|
|
|
|
|
Форум
