Desi
Потребител
| Мнения: 13 |   |
|
Дари - 2007/11/19 09:07
не сме я забравили,и няма да я забравим.сигурна съм че тя е добре там горе ,няма начин да не е ,милото ангелче.
|
|
|
|
Гери
Потребител
| Мнения: 16 | |
|
Отг: Дари - 2007/11/28 16:30
Сърцето ми плаче мило детенце! Дано, дано да си добре там, където си! Капчица малка...
|
|
|
|
Милена Златарова
Потребител
| Мнения: 88 | |
|
Отг: Дари - 2007/11/30 01:27
На 30.11 става половин година, откакто миличката Дари си отиде.
Тя запали искрата на нещо уникално,а именно-общността на този сайт, чрез който вече се осъществиха толкова много добрини!
Мили Дора, Росен и Лора,с вас сме в този толкова тъжен ден-знаем, че винаги ще скърбите за Дари!
Тя е и в нашите сърца!
|
|
|
|
Ирa
Администратор
| Мнения: 2280 | |
|
Отг: Дари - 2007/11/30 10:44
Всеки ден усмивката на Дари ни посреща на този сайт.
Докато продължаваме да помагаме на други деца, тя ще продължи да свети с пълна сила...
Прегръщам ви, мило семейство.
Не сме забравили малката ви Звезичка.
Няма как да я забравим...
http://www.youtube.com/watch?
v=gxX6wI8V6Lg
Толкова ни липсва....
Мнението е редактирано от: enly, на: 2007/11/30 10:46
Понякога срещаш такива хора, че започваш да се чувстваш човек. |
|
|
|
ММка
Потребител
| Мнения: 394 | |
|
Отг: Дари - 2007/11/30 16:05
Много липсва...
"Сами можем толкова малко; заедно можем толкова много" Хелън Келър - http://www.save-darina.org/ http://www.koleda365.org./ |
|
|
|
mila
Потребител
| Мнения: 11 | |
|
Отг: Дари - 2007/11/30 18:20
МАЛКО АНГЕЛЧЕ,ТОЛКОВА ЛИПСВАШ НА ВСИЧКИ...НЕ СМЕ ТЕ ЗАБРАВИЛИ,СИНЕОКА ЗВЕЗДИЧКЕ...
|
|
|
|
aiko
Потребител
| Мнения: 74 | |
|
Отг: Дари - 2007/11/30 23:09
миличка,не мога да опиша болката в сърцето си, която ме раздира всеки ден,когато, влизайки в този сайт първото нещо, което търся и искам да видя, е невероятната ти усмивка
не спирам да си мисля,колко много липсваш на прекрасната ти сестричка, мама и тати...
Господи,как ми се иска да беше оздравяла!!!
|
|
|
|
Bogdana
Потребител
| Мнения: 10 | |
|
Отг: Дари - 2007/12/01 10:40
Думите са безсилни, за да изразят чувствата, които бушуват в сърцето ми... Болка, тъга, празнота и в същото време възхищение от силата и чистотата на това ангелче. Няма да забравя тези вечно смеещи се детски очи - дълбоки и сини. Те ни направиха хора.
Почивай в мир, мило дете!
|
|
|
|
Галин Димитров
Потребител
| Мнения: 58 | |
|
Отг: Дари - 2007/12/02 01:25
До всички малки и големи...
Гневът отмина бавно и болката се притъпи,
поглеждам усмивката ти постоянно, но тя спи.
Застинала е в съзнанието ми трайно
не търся аз разплата, загубих недостойно.
Надеждата… това загубих аз до днес
разкъсах я на парчета, като пес.
Захвърлих я и непотребна тя пропадна,
но тежка мисъл се прокрадна.
Защо потърсих аз упора в теб детето,
това ли бе шегата на сърцето.
Изменям му и забравям за тъгата
гласът на разума приемам и затръшвам и вратата.
Упората сме ние, порастнали деца
с обвити в страх сърца.
Истината неприятна отбягваме прекрасно,
но колко дълго… не е ясно.
Дали ще ни застигне… изведнъж?
А може ли да я посрешнем … поне веднъж?
Събудете се, да помагаш не е грях…
Що за безумие е тоя страх… 
GPD |
|
|
|
|
Форум
