|
Written by Пламен Петров
|
|
четвъртък, 04 октомври 2007 |
|
За българската държава Симона е поредното чуждо дете, за което не й пука. Сърцето на Бюрократа няма да се размекне нито пред сълзите на родителите й, нито пред помръкналата й детска усмивка. На Бюрократа не му е за първи път - той убива български деца от много време. Под бездушните ни погледи и съучастническо мълчание... Всеки ден. За нас Симона не е чуждо дете. Симона е наше дете - като и другите деца на сайта. Боли ни и сме загрижени - както и за собствените си деца. И няма да спрем пред нищо, за да й осигурим най-изконното й право - правото на живот. Щастлив и здрав живот. Такъв, какъвто заслужават всички деца в България, а и по целия свят. Вярвам, че много от вас чувстват Симона по същия начин. Време е да го докажем! 80 000 лева (толкова не достигат за покриване на цялата следоперативна терапия) са малко пари - в сравнение с депутатските мерцедеси, пластичните операции на метресите им, марковите им костюми и десетки други съпоставки от този род. От друга страна 80 000 лева са много пари - за родителите на Симона, а също и за...Българската Държава - в лицето на Център „Фонд за лечение на деца”. (Кавичките не са никак случайни! Лично аз отдавна съм го преименувал на "Фонд за мъчение на деца и техните родители", но не това е главната ми тема в момента...). Крайният срок за събирането на тази сума е отчайващо кратък - само 2 дни! Но отчаянието не е водещата емоция в този сайт - ако беше така, просто нямаше да ни има. Тук на първо място е Надеждата. И вярата в Чудеса. И хората с добри сърца... Призовавам лично всеки, който чете тези редове да отдели и най-минималната сума, която може да си позволи и да помогне да дадем на Симона шанс за живот! Не отминавайте поредния "зов за помощ" с фалшивото самоуспокоение, че "и с моите 5 лева, и без тях - все тая"! Това просто не е вярно - всяка помощ е от значение!Към 12.10.2007 год. в сметката на Симона в ЦКБ има 90 040 лв. и 1 020 евро в сметката на клиника Мюнстер. Трябват още 7 970 лв., за да се покрие и следоперативната терапия. Дарителска банкова сметка на Симона Ивайлова Стойнова: IBAN: BG97CECB97904082367500;
BIC: CECBBGSF
ЦКБАД клон Младост
Банкови данни за дарителска банкова сметка в Германия:
Университетска клиника Мюнстер
Относно: Simona Stoynova ЕГН: 0342055337
Вестдойче Ландесбанк /Westdeutsche Landesbank/
Банков код: 400 500 00
Сметка 672 527
IBAN: DE06400500000000672527
BIG CODE: WELADEDD
Дарение чрез ePay.bg.
Помогнете ни и тази информация да достигне до максимален брой българи у нас и по света - изпратете линк към този текст на познатите и приятелите си, копирайте го и го публикувайте в своите блогове или сайтове! Можете да сложите и един от банерите за Симона. Всяко усилие, всеки жест, всяка стотинка...увеличават шанса на Симона! Нека направим невъзможното! Само 80 000! Само 7 дни! Седем дни, които могат да преобърнат живота на едно 4-годишно момиченце и неговите родители. Но могат и да ни направят човеци... Аз вярвам в чудеса. А вие? Обсъди във форума. (37 мнения) |
|
|
Written by Пламен Петров
|
|
събота, 29 септември 2007 |
|
БЮРОКРАЦИЯТА УБИВА ДЕЦАТА НИ! А НИЕ СТОИМ ОТСТРАНИ, КРОТКИ КАТО ОВЧИЦИ...
Много ми се ще това заглавие да беше само драматично. Но, за съжаление, то е преди всичко вярно.
В нормална държава сайт като нашия не би съществувал. В нормалните държави хората плащат данъци, за да издържат чиновници, които да правят живота им по-лесен. При нас е точно обратното. Чиновникът е враг номер едно на гражданина. Чиновникът не се чувства пълноценен (и щастлив), ако не направи всичко по силите си, за да възпрепятства, забави, отложи или провали в зародиш всяко разумно и логично решение или действие, което по някакъв начин би улеснило живота на "това неблагодарно животно" - гражданинът на Република България. Примерите са навсякъде около нас. Всеки ден. Хиляди... |
|
Read more...
|
|
|
Written by Пламен Петров
|
|
сряда, 11 юли 2007 |
|
Изминаха 40 дни от деня, в който си отиде нашата манДаринка...
През това време и тук - в нашия форум - и в още много други форуми, блогове и лични страници не секнаха вашите думи. Думи на болка, на мъка, но и на съчувствие, благодарност и надежда...
Времето няма да спре. Но едва ли някога ще излекува напълно раната в сърцето на Дора, Росен, Лора...
И въпреки всичко, след Дари не остана само болка. Остана много повече!
И това ни дава сили да продължим напред...
Защото някой там горе сега ни гледа и се усмихва.
А тази усмивка топли като истинско малко слънце!
Обсъди във форума. (2 мнения) |
|
|
Written by Гергана Барабонкова
|
|
понеделник, 02 юли 2007 |
|
С дванадесетгодишния Добри от град Варна това се случи два пъти. Първият път - когато след зверски побой над единадесетгодишния тогава малчуган, след уведомяването на полицията и след представената съдебна експертиза, така и не се намери някой, който да потърси отговорност от злосторника. Вторият път бе само преди броени дни, когато Министерството на здравеопазването, след три месечно протакане отказа да даде съгласие за лечението на Добри в чужбина.До 2006 година Добри е растял здрав, спокоен и весел, докато един ден, играейки си с децата пред блока, е бил пребит до безсъзнание от зъл човек - вбесен от това, че децата дразнели кучето му. Естествено, полицията е уведомена, извадена е съдебна експертиза, но нещата приключват до тук и злодеят и до ден днешен си живее безнаказано. Два месеца след побоя Добри се разболява и е поставена страшната диагноза- остра нелимфобластна миеломоноцитна левкемия. ЗА ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯ ТЕКСТ - НАТИСНЕТЕ БУТОНА ВДЯСНО! |
|
Read more...
|
|
|
|
<< Start < Prev 1 2 3 Next > End >>
|
| Results 10 - 18 of 19 |
Лично мнение
