През това време и тук - в нашия форум - и в още много други форуми, блогове и лични страници не секнаха вашите думи. Думи на болка, на мъка, но и на съчувствие, благодарност и надежда...

Времето няма да спре. Но едва ли някога ще излекува напълно раната в сърцето на Дора, Росен, Лора...

И въпреки всичко, след Дари не остана само болка. Остана много повече!

И това ни дава сили да продължим напред...

Защото някой там горе сега ни гледа и се усмихва.

А тази усмивка топли като истинско малко слънце!

Обсъди във форума. (2 мнения)