История, пълна със спечелени битки... |
Автор Пламен Петров | |
12 декември 2007 | |
Първоначалният вид на сайта откъс от "Писмото на Лора " Точно преди една година, в българското Интернет-пространство се появи един нов сайт: www.save-darina.org. Появи се почти като на шега - все пак не беше дело на професионалисти, а на един аматьор, подкрепен от банда "полунормални" (по думите на един известен телевизионен водещ), още повече, че цялата тази странна компания беше родена във форум с не по-малко странно име: "Дрън-дрън ". Цялата история вече сме я разказвали неведнъж и няма нужда пак да се повтарям... Досега много пъти съм се обръщал с думи на признателност към вас - хилядите знайни и незнайни Хора, благодарение на които този сайт наистина успя да се превърне в "история, пълна със спечелени битки". На днешния ден обаче искам да благодаря на едни други хора с огромни сърца и неизчерпаема енергия за добро - към тези, без чиято помощ никога нямаше да се справя сам и които превърнаха моето one-man-show в национална кауза. Колегите ми от екипа на инициативата "Спаси, дари на...". Хора, които не познавах допреди 14-15 месеца (с част от тях даже все още не съм се и виждал наживо), но днес мога да връча на всеки от тях "званието" "Най-добрият човек, когото познавам". Без кавичките... (В това число включвам и тези, които също бяха част от нас в самото начало, но по една или друга причина впоследствие пътищата ни се разделиха) И аз, като всеки човек, съм имал моменти на отчаяние и безнадежност. Моменти, в които съм си мислил, че това, което правим е обречено на неуспех и от него няма кой знае каква полза, защото нашите възможности са толкова ограничени, а болните деца в загубената ни държава - толкова много... И точно в тези краткотрайни мигове на чисто човешка слабост виждах как тези хора правят и невъзможното, създават истински чудеса от храброст... и енергията на тяхното себераздаване (заради някакви си "чужди деца") ми вливаше нови сили. И продължавахме - пак всички заедно. И печелехме битки: Светльо, Данко, Ивет, Евка, Симона, Марти... Сигурен съм, че ще има и още. Не спечелихме първата си битка - за Дари. Но бяхме заедно и в мъката си по нея, а усмивката й продължи да ни свети, да ни топли и да ни дава сили и причина да продължим. Обичам ви, момчета и момичета! Вие си го знаете... И продължаваме, нали?! Обсъди във форума. (10 мнения)
|
< Предишна | Следваща > |
---|
team(AT)save-darina.org |
Приключили кампании |
Контакт с родителите |
Съвети за родители |
Съвети за дарители |
Каталог |
Откриване на сметка |
Отворено писмо до Българския Бизнес |
Изпратете картичка |