Симона е със злокачествено заболяване – рабдомиосарком на корена на езика, 3-ти клиничен стадий. Преминава пълен курс химиотерапия и по мнение на всички водещи специалисти (проф. Бобев, проф. Едрев, проф. Карчев, доц. Бенчев) трябва да бъде оперирана в чужбина.

На 15 юни 2007 подадена молба в комисия за лечение в чужбина.
МЗ отговаря след 1 месец – на 10 юли, че детето трябва да бъде прегледано от специалист в Нац. онкологичен център. Когато го завеждат се оказва, че той не работи с деца. Родителите се връщат в МЗ. Да, станала била грешка. Да подадат НОВА молба /неясно защо/. Ние знаем защо. Защото от датата на новата молба започва да тече нов срок за отговор. МЗ винаги отговаря не по-рано от 1 месец.
Новият отговор идва на 22 август 2007. Това са вече 2 месеца и 1 седмица от началото на търсенето на помощ.
В отговора се казва, че родителите трябва сами (предпоставка за корупция?) да осигурят протокол за лечение в чужбина, подписан от трима специалисти. Бащата хуква и за 2 дни успява да направи протокола.

Следващата стъпка е да подаде нова молба, този път до Център "фонд за лечение на деца", към която да приложи отговора от МЗ, плюс протокола. Прави го. Тогава д-р Добрев му казва, че сега ще трябва да си осигури и оферта. (Всъщност, по правилник трябва да има 2 оферти.)
Бащата няма никакво време – туморът трябва да се маха възможно най-бързо, в противен случай ще се стигне до отрязване на езика.
Намира сам клиника в Германия, готова да направи операцията и носи офертата във фонда. Немците определят дата – 18 септември.
И оттам нататък започва необоснованото бавене. Без никаква основателна причина.
Три пъти искат от бащата да осигури нова оферта от клиниката в Мюнстер, Германия, защото все нещо не било написано ясно.
Накрая се стигна дотам, че немските лекари директно отказаха да пращат повече оферти. Казаха, че ако за всяко дете губят толкова време в преписки, трябва да затворят болницата.

Бащата се свърза с нас на 11 септември 2007, вече в пълна паника.
На 12-ти се очакваше заседание на Обществения съвет, на който да се одобри сумата за операцията – 15 000 евро и за следоперативното лечение – 50 000 евро. Човекът вече беше сигурен, че няма да му отпуснат никакви пари – това е 6 дни преди датата за операцията. Все пак, предложихме му първо да изчакаме заседанието на ОС и тогава да качваме Симона на сайта.

На 12 септември му отговориха, че насочват детето към лицево-челюстен хирург за мнение /въпреки мнението на трима професори, че детето е за операция в чужбина/ и след 10 дни отново ще се съберат по нейния случай.
Само че, Симона нямаше десет дни – операцията беше насрочена на 18-ти септември.
Направихме спешна кампания и за 5 дни, с помощта на родителите на Даринка, събрахме необходимите за операцията 15 000 евро.
За останалите 50 000 все още се надявахме, че фондът ще ги отпусне, затова прекратихме кампанията.

Симона замина и операцията започна. 6 дни на операционната маса под пълна упойка.

Бащата отново започна да се бори с фонда. ЦФЛД поиска нова оферта. Немците изпратиха. На фонда пак не му беше ясна. Немците отказаха да изпращат повече каквото и да било, но подчертаха, че ако до 10 октомври не бъдат преведени парите за следоперативното лечение, Симона ще бъде изписана.

На 2 октомври, след десетки разговори с д-р Добрев, в които все се обещаваше бързо задвижване на процедурата, бащата на Симона научи, че документите са върнати от кабинета на министър Гайдарски без подпис за ново разглеждане от комисия за лечение в чужбина /трето поред/.

Тогава обявихме втората кампания за Симона. Трябваше за една седмица да съберем 50 000 евро. Събрахме ги. Благодарение на хиляди българи, които си направиха труда да отидат до банката /Симона нямаше смс линия/ и да преведат колкото могат за едно непознато дете.

В началото на декември, след контролно изследване с ядрено-магнитен резонанс, лекарският екип в клиника Мюнстер взе решение да бъде увеличен броят на химиотерапиите от 6, както беше планирано, на 9 блока. Решението е взето след обнадеждаващите резултати от лечението – туморът на езика е унищожен и не се откриват разсейки. Затова, за максимална сигурност, лекарите назначиха още три блока.
На 28 януари 2008 год. обявихме трета поред кампания за Симона, за осигуряване на още 15 000 евро - цената на трите допълнителни курса химиотерапия. Едновременно с това, бащата на Симона отново подаде молба в МЗ за финансиране, на която до момента няма отговор.
Парите още веднъж бяха събрани само от дарения за 2 месеца.

Симона продължава да се лекува в Германия ИЗЦЯЛО и само благодарение на милосърдието на хората. Държавата не е дала нито една стотинка. Което не попречи на д-р Добрев да заяви на г-н Мирон Гаврилов, началник на кабинета на председателя на НС, че държавата изцяло е поела лечението на Симона Стойнова.