Симона Стойнова е със злокачествено заболяване – рабдомиосарком на корена на езика, 3-ти клиничен стадий. Преминава пълен курс химиотерапия и по мнение на всички водещи специалисти (проф. Бобев, проф. Едрев, проф. Карчев, доц. Бенчев) трябва да бъде оперирана в чужбина.

На 15 юни 2007 подадена молба в Комисия за лечение в чужбина.
КЛЧ отговаря след 1 месец – на 10 юли, че детето трябва да бъде прегледано от специалист в Нац. онкологичен център. Когато завеждат Симона, се оказва, че той не работи с деца. Родителите се връщат в Министерство на здравеопазването. Отговарят им, че е станала грешка. Да подадат нова молба (неясно защо). Ние знаем защо. Защото от датата на новата молба започва да тече нов срок за отговор. КЛЧ винаги отговаря не по-рано от 1 месец.
Новият отговор идва на 22 август 2007. Това са вече 2 месеца и 1 седмица от началото на търсенето на помощ.
В отговора се казва, че родителите трябва сами да осигурят протокол за лечение в чужбина, подписан от трима специалисти. Бащата сам намира лекарите и за 2 дни успява да състави протокола.

Следващата стъпка е да подаде нова молба, този път до Център "Фонд за лечение на деца", към която да приложи отговора от КЛЧ, заедно с протокола. Прави го. Тогава д-р Добрев му казва, че сега ще трябва да осигури и оферта. (Всъщност, по правилник трябва да има 2 оферти).
Бащата няма никакво време – туморът трябва да се отстрани възможно най-бързо, в противен случай ще се стигне до отрязване на езика и разсейки. В протокола специалистите са написали, че операцията трябва да се извърши "в спешен порядък".
Бащата намира клиника в Германия, готова да направи операцията и представя офертата във фонда. Немските лекари определят дата за постъпване и подготовка за операцията – 18 септември.
И оттам нататък започва необоснованото бавене. Без основателна причина три пъти искат от бащата да осигури нова оферта от клиниката в Мюнстер, Германия, защото все нещо не било написано ясно.
Накрая се стигна дотам, че немските лекари директно отказаха да пращат повече оферти. Казаха, че ако за всяко дете губят толкова време в преписки, трябва да затворят болницата.

Бащата се свърза с нас на 11 септември 2007, в пълна паника.
На 12-ти се очакваше заседание на Обществения съвет, на който да се одобри сумата за операцията – 15 000 евро и за следоперативното лечение – 50 000 евро. Човекът вече беше сигурен, че няма да му отпуснат пари – това е 6 дни преди датата за операцията. Все пак, предложихме му първо да изчакаме заседанието на ОС и тогава да качваме Симона на сайта.

На 12 септември му отговориха, че насочват детето към лицево-челюстен хирург за мнение (въпреки мнението на трима професори, че детето е за операция в чужбина) и след 10 дни отново ще се съберат по нейния случай.
Само че, Симона нямаше десет дни – датата за прием беше насрочена за 18-ти септември.
Направихме спешна кампания и за 5 дни, с помощта на родителите на Даринка, събрахме необходимите за операцията 15 000 евро.
За останалите 50 000 все още се надявахме, че Фондът ще ги отпусне, затова прекратихме кампанията.

Симона замина и операцията започна. Детето беше 6 дни на операционната маса под пълна упойка.

Бащата продължи да се бори с фонда. ЦФЛД поиска нова оферта. Администрацията на Университетска клиника Мюнстер изпрати. На директора на ЦФЛД пак не му беше ясна. Немските лекари отказаха да изпращат повече каквото и да било, но подчертаха, че ако до 10 октомври не бъдат преведени парите за следоперативното лечение, Симона ще бъде изписана.

На 2 октомври, след десетки разговори с д-р Добрев, в които все се обещаваше бързо задвижване на процедурата, бащата на Симона научи, че документите са върнати от кабинета на министър Гайдарски без подпис, за ново разглеждане от комисия за лечение в чужбина (трето поред).

Тогава обявихме втората кампания за Симона. Трябваше за една седмица да съберем 50 000 евро. Събрахме ги. Благодарение на хиляди българи, които си направиха труда да отидат до банката (Симона нямаше смс линия) и да преведат колкото могат на едно непознато дете.

В началото на декември, след контролно изследване с ядрено-магнитен резонанс, лекарският екип в клиника Мюнстер взе решение да бъде увеличен броят на химиотерапиите от 6, както беше планирано, на 9 блока. Решението е взето след обнадеждаващите резултати от лечението – туморът на езика е унищожен и не се откриват разсейки. Затова, за максимална сигурност, лекарите назначиха още три блока.
На 28 януари 2008 год. обявихме трета поред кампания за Симона, за осигуряване на още 15 000 евро - цената на трите допълнителни курса химиотерапия. Едновременно с това, бащата на Симона отново подаде молба в МЗ за финансиране, на която до момента няма отговор.
Парите още веднъж бяха събрани само от дарения за 2 месеца.

Симона продължи да се лекува в Германия само благодарение на милосърдието на хората. Държавата не е дала нито една стотинка, въпреки твърденията на д-р Добрев пред г-н Мирон Гаврилов, началник на кабинета на Председателя на НС, че държавата е поела изцяло лечението на Симона Стойнова.

Основният курс на лечение на Симона в Мюнстер приключи успешно в началото на месец юни 2008 год.
Детето продължи да се лекува у дома с химиотерапия на таблетки, под наблюдението на проф. Бобев.
Финансирането на пълното й лечение в Германия е изцяло от дарения.

През декември 2008 год., след контролните изследвания, които показаха добри резултати, таблетъчната химиотерапия беше спряна.

На 19 февруари 2009 год. започнахме четвърта кампания за набиране на 10 000 евро за контролни изследвания в Университетска клиника Мюнстер на всеки 3 месеца през 2009 год..