Skip to content
Намирате се в: Начало Отворено писмо до Българския Бизнес
Костно-мозъчна трансплантация Печат Е-мейл
Автор д-р Георги Михайлов, д-р Боряна Аврамова, Ивайла Георгиева   
26 февруари 2007
Съдържание на статията
Костно-мозъчна трансплантация
Страница 2
Страница 3
Страница 4
Страница 5
Страница 6
Страница 7
Страница 8
Страница 9
Страница 10
Страница 11
Страница 12
Страница 13
Страница 14
Страница 15
Страница 16
Страница 17
Страница 18


ПСИХОЛОГИЧНИ ПРОМЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕСТОЯ В СТЕРИЛНИЯ СЕКТОР


Изискването за продължителна изолация, специфичен терапевтичен режим и дисциплина се оказват сериозно предизвикателство към психиката на пациента.

Очакваните психологични проблеми могат да имат следните насоки:

  • През времето на кондициониращият цитостатичен режим, обикновено пациентите са особено внимателни по отношение на терапията и свързаните с нея соматични оплаквания. Това е провокирано то факта, че социалните контакти са твърде ограничени, чувството за изолация и сам та прогресивно нараства, а трансплантацията предстои.
  • Самите пациенти оценяват трансплантацията като кулминационна точка за натоварване на психиката, етап в който нервната система се възбужда до краен предел. Травмиращият психологичен ефект от процедурата е толкова голям, че младите пациенти реагират с хистерични прояви, а невротизмът и тревожността се засилват.   
  • През седмиците, когато костният мозък не функционира психичните промени могат да имат твърде широк спектър на проявление: от депресивни реакции (тъга, вътрешно напрежение, хипохондрично фиксиране, чувство за безизходица) до протестни реакции, двигателно неспокойствие или агресия. В периодът, когато пациентът няма функциониращ костен мозък различните соматични нарушения: мукозит, чернодробни и сърдечни оплаквания се приемат болезнено и децата реагират на тях като на наказание (novos - болка от гръцката дума noivu - наказание).
  • Седмиците в които, пациентите очакват резултатът от присаждането са тревожни, особено за юношите. Проявите на страх от оставане сами в затворено помещение могат да ескалират до клаустрофобични усещания или страхова невроза. В такива случаи е необходимо да се потърси консултация със специалист. Пациентите са склонни да „Бомбардират" екипа или родителите си с въпроси, демонстрирайки желание да са запознати с най-малките промени в терапията и продължителността на престоя в Стерилния сектор.


В зависимост от своите индивидуални особености и възраст пациентите търсят информация за състоянието си, наблюдавайки внимателно промените в настроението и поведението на Вас, родителите. Те изграждат своя „лична теория" за изхода от процедурата.


 
< Предишна   Следваща >

Използването на текстове, снимки, документи и всякаква друга информация, публикувана на сайта save-darina.org, може да бъде използвана само след писмено разрешение и задължително цитиране на източника.