Костно-мозъчна трансплантация |
|
|
Автор д-р Георги Михайлов, д-р Боряна Аврамова, Ивайла Георгиева
|
26 февруари 2007 |
Страница 18 от 18 ЮНОШИТЕ...
Много тинейджъри се оплакват от прекалената загриженост на родителите си. Това е характерно за всички юноши, но важи особено за тези след проведена трансплантация, тъй като те са в етап от живота си, когато нормално се стремят към независимост, но все още се нуждаят от клинично наблюдение. Този факт ги принуждава да бъдат зависими от Вас и медицинския екип. Опитите им да бъдат независими и да вземат самостоятелни решения трябва да се поощряват в рамките на позволеното от специалистите. Могат да възникнат по-особени въпроси: например пациенти с шофьорска книжка може да изявят желание да ходят до клиниката сами или с приятел. Натрупаното напрежение заради зависимостта може да предизвика потребност от бунт срещу „властта", която в този случай се олицетворява от лекарите, така също и от родителите. Не са за пренебрегване и въпросите относно секса, употребата на наркотици и алкохол, които така или иначе вълнуват всеки подрастващ. Отговорите, които Вие би следвало да дадете не трябва да са по-различни от тези, които бихте дали на здраво дете. Всички пациенти трябва да бъдат информирани, че страничните ефекти на трансплантацията могат да бъдат сериозни, но преодолими. Трябва да им се напомня, че е необходимо да останат все още под амбулаторно наблюдение и ще отнеме много време, докато се почувстват наистина здрави.
Много може да се каже с честност и надежда!
|