Спаси, дари на... - Дължим го на децата!

Намирате се в: Начало

Сега помагаме на:

ВАЖНО!!! За повече информация натиснете(кликнете) върху снимката.

Добри

Гергана

172 дни*

Татяна

Алекса

* Изминалите дни от подаването на молбата в Комисия за лечение в чужбина към МЗ

Дължим го на децата!

Written by Деси Хурмузова

вторник, 27 февруари 2007

Всички ние, които ангажирахме времето и усилията си в организиране на мащабната кампания в помощ на Дарина, заставаме зад личното мнение на Пламен Петров, но и смятаме, че статията във вестник „Сега” изисква по-задълбочен коментар.

Няколко причини:

1. Заради искреното ни желание държавните институции наистина да започнат да си вършат работата по опазване на живота на децата ни. Тъжно е да се налага да разчитат на милосърдието на напълно непознати хора.

2. За да излезем в защита на българския дарител и изобщо на благотворителността в България, снизходително окачествена като „показна”.

Нашите наблюдения през последните два месеца показват съвсем друго отношение към благотворителната кауза - общувахме с хиляди хора, които задаваха въпроси и изискваха от нас отговори. Вълнуваха се и спореха. Негодуваха и страдаха. Радвахме се и плакахме. Учихме се.
Заедно. Разбудени от усмивката на едно момиченце.

Това отношение намери израз дори при акциите по кръводаряване. На два пъти, само за няколко часа, и то в почивен ден, стотици хора изпълниха сградата на центъра по кръводаряване във Варна, за да дарят кръв за Дарина. Стигна се дотам да ги връщат, без да им вземат кръв.

За хилядите хора, които пуснаха смс или отидоха веднага до банките, за да преведат пари, дори няма смисъл да питаме – на каква показност разчитаха?

Не, българинът не иска показност, за да дари. Но иска нещо друго:

– да знае точно на кого дарява
– да вижда за какво се използва дарението му
– да усеща, че приносът му е решаващ и оценен
– да участва активно, според възможностите си
– и над всичко това - пределна прозрачност на целия дарителски процес. Нещо, което за съжаление, досега хората не намираха.

Нека поговорим за държавната организация към Министерство на здравеопазването, към която първо се обръща за помощ всеки родител на дете с тежко и нелечимо заболяване.

За темповете, с които се придвижваха документите на Дари, на Ивка, на Светльо...
За сроковете за реакция и съдействие.
За чиновническото отношение към нещастието на тежко болни дечица.

Да поговорим за единственото, с което всички тези деца не разполагат.
За Времето!

След като отмина радостта от постигнатото за Дарина, трябва да преосмислим ролята си. Ние можем да помогнем за набирането на средства, които фондът поради вътрешни ограничения не може да отдели.
Можем да съдействаме на родителите за по-бързо подготвяне на необходимите документи, можем да дадем по-широка разгласа на работата на фонда.
Много от нас са пръснати по цял свят и могат да помогнат, като установят контакти с клиники в чужбина и проучат условията им...
Можем много, но не можем да заменим държавата в нейното приоритетно задължение - животът на нашето бъдеще!

Дължим го на децата.

Екипът на "Спаси, дари на..." (www.save-darina.org )

Обсъди във форума. (0 мнения)

Още по темата:

Думи за Дари:

Мила звездичке, ти изгря така ярко и угасна така неочаквано, така бързо, така ненадейно.
Остави ни безмълвни, покрусени, с наведени глави.
Но ни научи. Научи ни да бъдем по-добри. Показа ни, че има Хора, които вярват, че могат да променят нещата, които вярват, че могат да си помогнат един на друг в беда, че е важно да имаме желание за това. Ти обедини толкова много непознати в една кауза.
Благодарим ти, мъничко детенце.
Ти ще грееш винаги за нас - на небето и в сърцата ни - и ще продължаваш да даряваш надежда.
Няма думи, достойни да опишат скръбта. Няма думи, с които да изразиш най-искреното си съчувствие и подкрепа към семейство, изгубило най-свидното си - детенцето си.
Думите не стигат, сълзите ще спрат, но в паметта и сърцето ни винаги ще остане спомена за малкото смело момиченце, което спечели обичта на хиляди хора по света.

www.help-dani.info