|
Written by Пламен Петров
|
|
четвъртък, 29 май 2008 |
Точно преди една година беше най-тъжният ден за този сайт. Точно преди една година от този свят си отиде детето, чиято ангелска усмивка ни събра, за да ни припомни какво значи да си човек. Точно преди една година нашата Мандаринка ни напусна завинаги...
И не съвсем. Болката и мъката винаги ще дълбаят сърцата ни - Дора, Лора и Росен, обичаме ви и искрено ви съчувстваме! - но след Дарина остана много повече от болка и мъка.
Остана надеждата. Надежда, че хората все още носят човешки сърца, които няма да останат безразлични към съдбата на други деца като Дари.
Остана и нашия дълг към нейната памет. Затова "Спаси Дарина!" се превърна в "Спаси, дари на...". И с помощта на хиляди знайни и незнайни човеци за тази година повече от дузина българчета получиха своя нов шанс за живот.
Това е наследството на едно дете, което никога няма да стане на 5 годинки. Много малко от нас, порасналите вече деца, могат да се похвалят, че са оставили нещо толкова (без)ценно след себе си...
Всичко, което правим тук го правим и заради Дари. Преди една година нейната светла душа отлетя високо, високо. Но незабравимата й усмивка остана в сърцата ни - да ни топли и да ни напомня, че за да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
Спи спокойно вечния си сън, принцесо!
Ние ще следваме светлината...
Обсъди във форума. (20 мнения)
|
Лично мнение 
