Спаси, дари на .... - Гошко вече си е у дома

Намирате се в: Начало

Сега помагаме на:

ВАЖНО!!! За повече информация натиснете(кликнете) върху снимката.
Криси	Петьо

Гошко вече си е у дома

Written by Десислава Хурмузова
неделя, 06 юли 2008
Вчера, в 13:40 часа, малкият ни герой кацна на Летище София с майка си и баща си. Гошко беше уморен от дългия полет и малко стреснат от шумното посрещане и камерата на приятелите му от Балкан Българска Телевизия, но все така лъчезарен и усмихнат. Буташе си самичък куфара (пълен с любимите му подаръци от Бостън) и най-радостното – вече я няма грамадната инфузионна помпа на гърба му, с която го изпратихме преди 2 месеца. Най-после можахме да си доставим удоволствието да му подарим бонбони, което досега беше невъзможно. Патладжанчо яде всичко, започва да наддава на килограми, играе и тича по детските площадки и полека-лека забравя тежките месеци, когато беше прикован от системите на болничното легло. Чувството на удовлетворение и облекчение, което изпитахме при вида на едно здраво момченце, трудно се поддава на описване. Почувствахме и огромен прилив на любов към всички вас, направили чудото да се случи! Сега Гошко го очаква лято, пълно с игри, пакости и безгрижие. Първото му истинско лято. Благодарим! Снимки от посрещането на Гошко Репортаж на BBT Обсъди във форума. (15 мнения)

< Prev		Next >

[ Back ]

Още по темата:

Думи за Дари:

Гневът отмина бавно и болката се притъпи,
поглеждам усмивката ти постоянно, но тя спи.
Застинала е в съзнанието ми трайно
не търся аз разплата, загубих недостойно.
Надеждата… това загубих аз до днес
разкъсах я на парчета, като пес.
Захвърлих я и непотребна тя пропадна,
но тежка мисъл се прокрадна.
Защо потърсих аз опора в теб детето,
това ли бе шегата на сърцето?
Изменям му и забравям за тъгата
гласът на разума приемам и затръшвам и вратата.
Опората сме ние, порастнали деца
с обвити в страх сърца.
Истината неприятна отбягваме прекрасно,
но колко дълго… не е ясно.
Дали ще ни застигне… изведнъж?
А може ли да я посрещнем … поне веднъж?

Събудете се, да помагаш не е грях…
Що за безумие е тоя страх…

www.sibir.bg/blog/Uruk_hai

Спаси, дари на... във Facebook