Спаси, дари на .... - Писмо на екипа на "Спаси, дари на..." до Обществения съвет на ЦФЛД

Намирате се в: Начало

Сега помагаме на:

ВАЖНО!!! За повече информация натиснете(кликнете) върху снимката.
Криси	Петьо

Писмо на екипа на "Спаси, дари на..." до Обществения съвет на ЦФЛД

Written by Адин
петък, 12 септември 2008
На 09.09.2008 г. екипът на "Спаси, дари на..." отправи покана за среща с Обществения съвет на Център "Фонд за лечение на деца" Причината е липсата на каквато и да е промяна в тромавите и непрозрачни процедури на ЦФЛД. До проф. Иван Черноземски Председател на Обществения Съвет Център фонд за лечение на деца в чужбина Копие до: Доц. Евгени Генев Член на Обществения съвет Елица Баракова Член и Говорител на Обществения съвет Д-р Николай Добрев Директор Център фонд за лечение на деца в чужбина Уважаеми господа, С настоящото писмо се обръщаме към Вас, по повод общото съгласие за промяна на част от процедурите на ЦФЛД, постигнато на срещата ни през месец февруари 2008 год. Тогава всички присъстващи се съгласиха с голяма част от предложенията на екипа на „Спаси, дари на...” и останалите заинтересовани страни да се подобри работата на ЦФЛД като се: * Оптимизират сроковете за взимане на решение и финансиране; * Създаде се регулярна практика за публичен отчет на решенията на Обществения съвет за взетите решения след всяко заседание; * Публикува се в сайта на ЦФЛД отчет за дейността на фонда и финансираните случаи през 2007 г. Тъй като до момента не виждаме промяна в работата на ЦФЛД, бихме искали да ви поканим на нова среща, в която да дискутираме реалните възможности за създаване на максимално ефективни работещи процедури, така че Фондът да постигне целите си. Ние, заедно с редица неправителствени организации, работещи в социалната сфера, сме готови да се обединим в работна група, която да иниициира и подкрепи подобен процес. С уважение: Екипът на „Спаси, дари на...” 09.09.2008 г. гр. София Обсъди във форума. (0 мнения)

< Prev		Next >

[ Back ]

Още по темата:

Думи за Дари:

Гневът отмина бавно и болката се притъпи,
поглеждам усмивката ти постоянно, но тя спи.
Застинала е в съзнанието ми трайно
не търся аз разплата, загубих недостойно.
Надеждата… това загубих аз до днес
разкъсах я на парчета, като пес.
Захвърлих я и непотребна тя пропадна,
но тежка мисъл се прокрадна.
Защо потърсих аз опора в теб детето,
това ли бе шегата на сърцето?
Изменям му и забравям за тъгата
гласът на разума приемам и затръшвам и вратата.
Опората сме ние, порастнали деца
с обвити в страх сърца.
Истината неприятна отбягваме прекрасно,
но колко дълго… не е ясно.
Дали ще ни застигне… изведнъж?
А може ли да я посрещнем … поне веднъж?

Събудете се, да помагаш не е грях…
Що за безумие е тоя страх…

www.sibir.bg/blog/Uruk_hai

Спаси, дари на... във Facebook