Спаси, дари на .... - Статия за Светльо

Намирате се в: Начало

Статия за Светльо - в-к "Отзвук"

Written by Елена Павлова

сряда, 07 март 2007

Болният от левкемия Светлозар:

"Плача, но знам, че ще оздравея, и мълча! Нали ще ми помогнете?"

   Животът на 7-годишния Светлозар Асенов Чолаков е в голяма опасност. Коварна болест се е загнездила в тялото на момченцето. Преди пет месеца лекарите поставят страшната диагноза - рядко срещана форма на левкемия, която се развива бързо и убива здравите клетки в организма му. Светльо има шанс да оздравее, но единственото спасение е трансплантация на костен мозък. Проблемът обаче е, че родителите нямат толкова пари, а операцията и следоперационния период струват около 300 000 евро.
   Светльо израснал като всяко друго българско дете - палаво, любознателно, усмихнато и любвеобилно. Майката Виолета е от Старцево, а бащата е от Оряховец. От години семейството живее в Пловдвив, където детето тръгнало на училище през септември миналата година. Но кратка била радостта на първокласника. Един ден по време на час усетил силни болки в краката. Дни по-късно болката се преместила в дясната страна на ребрата. След това я почувствал и в раменете и таза. Постепенно, от началото на октомври, Светльо се обездвижва напълно. Направени му били пълни изследвания. Докторите поставили първоначална диагноза костен ревматизъм. По-късно обаче, когато пристигнали генетическите изследвания, се оказало, че заболяването е левкемия. Или по-точно - остра лимфобластна левкемия с наличие на филаделфийска хромозомна форма - 190, която е една от най-тежките форми на левкемията.

Всички близки и познати са сразени от убийствената новина. Животът на малкото прелестно дете изглежда свършва до тук. Той не се е наиграл, не се е налудувал, още няма драскотини по коленете си от колелото.
Така първокласникът се озовал в болничната стая на Детската онкохематология на Университетската болница "Свети Георги" в Пловдив. Там е подложен на интензивна химиотерапия, която забавя развитието на болестта, но това е само временна мярка. Спасението е трансплантация на костен мозък, категорични са лекуващите лекари.

Колкото и да е тежка химиотерапията, в очите на Светльо блести надеждата.

"Не мога да чета много. Сричам, но се оправям. Обичам да рисувам. Искам и колело да карам, но сега не ми дават. Дори не трябва да се срещам с други хора заради химиотерапиите. Боли ме когато ме боцкат. Плача, но зная, че ще оздравея,и мълча." Разказва с насълзени очички детето.
Майката Виолета напуска работа, за да се грижи денонощно за сина си. Единствено бащата работи, но с една заплата трудно се издържа.

Светльо знае от какво боледува. Иска по-бързо да му бъде направена трансплантация и да забрави за мъките през тези месеци.Химиотерапиите, които му правят го убиват постепенно. Заради поредната терапия посреща Нова година в интензивното отделение на клиниката. Поради голямата токсичност на медикаментите, които му се вливат, получил гърчове. После загубил за около седмица зрението си. Бил и неадекватен. За десетина дни се възстановил, но след следващата химиотерапия получил пневмония. Преди дни, при последната вливка вдигнал температура и усетил втрисане.
"Когато ми направят трансплантация, ще играя с другите деца и ще уча. Искам да се върна в моя клас. Когато порасна голям, ще стана футболист. Това е мечтата ми. Освен това искам нашите да ми купят лаптоп и да карам колело.", споделя детето.

Светлозар всеки ден пита лекарите в отделението:

"Ще оздравея ли?" и чака отговор от тях.

"Искам да оздравея! Нали ще ми помогнете, нали?"

Да, на Светльо му се живее много...

Той не иска детството му да свърши. Играе му се навън с другите деца. Затъжил се е за приятелите си.

Но за да се прибере вкъщи, да върне детския си живот, да стане всичко по старому, трябват пари за операцията, средства, непосилни за семейството.
В момента се търси международен донор. Докато се намери такъв, детето ще продължи своето лечение с химиотерапия и с надежда и вяра, че няма да има повече усложнения.
   От миналата седмица Светльо си е вкъщи. Пуснали са го от болницата въпреки ниските му показатели, понеже целия месец февруари са прекарали там и той вече не издържа.
   Сега се очаква комисията за лечение в чужбина да разгледа случая на Светлозар. На две поредни заседания неговият случай е пропуснат. Това решение е важно, за да тръгнат нещата по-бързо и да се открие SMS номер за събиране на средства.

Лекуващата леарка д-р Ангелина Стоянова:
Ако го оперират, ще го спасим!

   "Детето има шанс да оздравее, но за съжаление неговото заболяване спада към групата на по-рисковите. Именно затова събирането на средства за костно-мозъчна трансплантация дава по-големи шансове и по-голяма сигурност. Разбира се, ако се намери съвместим донор, тъй като в семейството няма такъв т.е. ние ще търсим чужд, фамилно не свързан донор за неговата трансплантация." В своята 20 годишна практика в борба с левкемията досега тя е имала само един подобен случай. Но тогава болестта се развива много бързо и докторите не могли да го спасят. "Трансплантацията на Светлозар може да бъде направена единствено в Израел или Германия, където има центрове за донори. У нас поради липса на такива, не се извършват костно-мозъчни трансплантации. След операциите децата оздравяват. Наблюдавала съм вече няколко случая."
Дано и Светльо е едно от тях!

автор: Елена Павлова

[ Back ]