Спаси, дари на .... - Отчет за разходите по лечението на Гошко Борисов

Намирате се в: Начало

Сега помагаме на:

ВАЖНО!!! За повече информация натиснете(кликнете) върху снимката.
Криси	Петьо

Отчет за разходите по лечението на Гошко Борисов

Written by Десислава Хурмузова
сряда, 29 април 2009
В началото на месец февруари ви информирахме, че средствата, останали неизползвани след приключване на лечението на Гошко в Детска болница Бостън, са върнати по сметката на Център „Фонд за лечение на деца”. За да получат официално потвърждение на този факт, родителите на Гошко внесоха в Министерство на здравеопазването искане за достъп до обществена информация. Представяме ви отговора на Министерството (стр.1 и стр.2). В документа са изброени източниците на финансиране на операцията, както и принципът, по който е извършено връщането на неизразходените средства: 1. Център „Фонд за лечение на деца”: отпуснати 127 963 USD – върнати 52 323 USD; 2. Фондация „Рей Тай”: отпуснати 100 000 USD – върнати 59 230 USD; 3. Дарения от българи, живеещи в Бостън: 3 179 USD – пренасочени по тяхно желание за лечението на друго българско дете в същата болница; 4. Средства, набрани чрез дарителска кампания: 61 686 USD. За остатъка от тях – 3 728 USD - Министерството няма информация, но ние имаме. Чекът, с който бяха върнати, вече е осребрен и парите са преведени по дарителската сметка на Гошко, което майка му веднага отрази. На 01.05. се навършва една година от успешната операция на Гошко. Щастлива дата за малкия ни сладур, за родителите му и за всички нас. Дата, която семейството ще отбелязва оттук нататък с огромна благодарност към всички, които направихте мечтата на Гошко реалност. Каква по-голяма награда за усилията на толкова много хора от това да видим Гошко здрав у дома, хапващ си без ограничение любимите ястия? Желаем ти много игри с децата, смях и безгрижие, обично приятелче! Обсъди във форума. (3 мнения)

Next >

[ Back ]

Още по темата:

Думи за Дари:

Гневът отмина бавно и болката се притъпи,
поглеждам усмивката ти постоянно, но тя спи.
Застинала е в съзнанието ми трайно
не търся аз разплата, загубих недостойно.
Надеждата… това загубих аз до днес
разкъсах я на парчета, като пес.
Захвърлих я и непотребна тя пропадна,
но тежка мисъл се прокрадна.
Защо потърсих аз опора в теб детето,
това ли бе шегата на сърцето?
Изменям му и забравям за тъгата
гласът на разума приемам и затръшвам и вратата.
Опората сме ние, порастнали деца
с обвити в страх сърца.
Истината неприятна отбягваме прекрасно,
но колко дълго… не е ясно.
Дали ще ни застигне… изведнъж?
А може ли да я посрещнем … поне веднъж?

Събудете се, да помагаш не е грях…
Що за безумие е тоя страх…

www.sibir.bg/blog/Uruk_hai

Спаси, дари на... във Facebook