Спаси, дари на... - Майката на Дари разказва

Намирате се в: Начало

Сега помагаме на:

ВАЖНО!!! За повече информация натиснете(кликнете) върху снимката.

Добри

Гергана

158 дни*

Татяна

* Изминалите дни от подаването на молбата в Комисия за лечение в чужбина към МЗ

Майката на Дари разказва

Written by Дора Петрова

неделя, 04 март 2007

Дари в болницата

ЗДРАВЕЙТЕ СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ !

Днес беше тежък ден за нас. Сутринта на визитацията ни уведомиха, че през деня ще поставят централен източник (бровяк) на Даринка. Заради упойката се наложи отново да й бъде поставен абокат. Когато разбра какво я очаква , Даринка изпадна отново в ужасна истерия. Риташе и се мяташе, четирима човека трудно я удържахме. Отново веничките й не издържаха и след втория неуспешен опит да й постави абокат, сестрата се извини и каза, че съжалява, но не може повече да тормози Даринка и за това се отказва. След това ни заведоха до операционната заедно с детското легълце както си беше накичено с балони. Там в предварителен разговор между нас и единият хирург, който щеше да оперира Дари, ни беще обяснено, че в хода на операцията може да се появи силно кървене (както и стана за нещастие), а след това е възможно да се възпалят оперираните места. Подписахме се, че сме съгласни и поемаме риска, а междувременно дадоха на Дари успокоително през устата.

Тъй, като до операционната допускат само единия родител - тати остана да чака в коридора. Докато чакахме екипа да се събере, телцето на Даринка омекна в ръцете ми. Успокоителното премрежи погледа й. Поставих я на операционната маса и анестезиолога й сложи маската с упойката, през това време аз й обещавах, че после ще й купя най-големия шоколад. След това ме помолиха да напусна залата.

Операцията продължи 1 ч ас и 20 минути. Време, повече от достатъчно човек да преживее всичките си страхове. Докато чакахме със свити сърца, случайно срещнахме една българска лекарка, която познаваме отскоро . Тя е анестезиолог и отиде да провери как върви операцията на Дари. Слава Богу, че беше тя! Друго си е да чуеш българска реч!

И не само това! Милена изведе Дари в реанимация и се грижи за нея до изписването, макар, че работното й време отдавна беше изтекло. Докато чакахме Дари да излезе от упойка при нас дойде хирурга и ни се извини за това, че се е наложило да направят по-голям разрез на вратлето, тъй като в началото на операцията е направила кръвоизлив и е загубила много кръв.

Излизането от упойка беше трудно. Много я болеше за това й поставиха морфин.

Обсъди във форума. (9 мнения)

Още по темата:

Думи за Дари:

Когато човек прочете такива думи очите му се пълнят със сълзи. Когато си отиде едно дете това е загуба за всички нас, загуба от която боли и то много. Няма да забравим тази усмивка никога и тя ще ни напомня винаги, че имаме дълг към бъдещето ни преди да е станало късно. Искам да помоля ако е възможно 1 юни 2007г. да стане ден на Дари за хановете, и всяка година тези които играят тази игра да се опитаме да помогнем за да могат и други деца да ни радват със тази усмивка. Никога не е късно да помогнеш, никога не е късно да бъдеш човек.

ilia1, forum.hanovete.com