Дължим го на децата!
Автор Десислава Хурмузова   
27 февруари 2007

Всички ние, които ангажирахме времето и усилията си в организиране на мащабната кампания в помощ на Дарина, заставаме зад личното мнение на Пламен Петров, но и смятаме, че статията във вестник „Сега” изисква по-задълбочен коментар.

Няколко причини:

1. Заради искреното ни желание държавните институции наистина да започнат да си вършат работата по опазване на живота на децата ни. Тъжно е да се налага да разчитат на милосърдието на напълно непознати хора.

2. За да излезем в защита на българския дарител и изобщо на благотворителността в България, снизходително окачествена като „показна”.

Нашите наблюдения през последните два месеца показват съвсем друго отношение към благотворителната кауза - общувахме с хиляди хора, които задаваха въпроси и изискваха от нас отговори. Вълнуваха се и спореха. Негодуваха и страдаха. Радвахме се и плакахме. Учихме се.
Заедно. Разбудени от усмивката на едно момиченце.


Това отношение намери израз дори при акциите по кръводаряване. На два пъти, само за няколко часа, и то в почивен ден, стотици хора изпълниха сградата на центъра по кръводаряване във Варна, за да дарят кръв за Дарина. Стигна се дотам да ги връщат, без да им вземат кръв.

За хилядите хора, които пуснаха смс или отидоха веднага до банките, за да преведат пари, дори няма смисъл да питаме – на каква показност разчитаха?

Не, българинът не иска показност, за да дари. Но иска нещо друго:

– да знае точно на кого дарява
– да вижда за какво се използва дарението му
– да усеща, че приносът му е решаващ и оценен
– да участва активно, според възможностите си
– и над всичко това - пределна прозрачност на целия дарителски процес. Нещо, което за съжаление, досега хората не намираха.

Нека поговорим за държавната организация към Министерство на здравеопазването, към която първо се обръща за помощ всеки родител на дете с тежко и нелечимо заболяване.

За темповете, с които се придвижваха документите на Дари, на Ивка, на Светльо...
За сроковете за реакция и съдействие.
За чиновническото отношение към нещастието на тежко болни дечица.

Да поговорим за единственото, с което всички тези деца не разполагат.
За Времето!

След като отмина радостта от постигнатото за Дарина, трябва да преосмислим ролята си. Ние можем да помогнем за набирането на средства, които фондът поради вътрешни ограничения не може да отдели.
Можем да съдействаме на родителите за по-бързо подготвяне на необходимите документи, можем да дадем по-широка разгласа на работата на фонда.
Много от нас са пръснати по цял свят и могат да помогнат, като установят контакти с клиники в чужбина и проучат условията им...
Можем много, но не можем да заменим държавата в нейното приоритетно задължение - животът на нашето бъдеще!

Дължим го на децата.

Екипът на "Спаси, дари на..." (www.save-darina.org

Обсъди във форума. (0 мнения)