Хилари "Роки Балбоа" Клинтън

Имам хиляди резерви към бъдещия държавен секретар - принципни, и към личността й. Оценявам избора й от страна на Обама като необходим компромис. Но... ужасно ни ми харесва вонята на вашингтонските офиси... В които не знаеш кой е избран, кой избира и кой би трябвало да контролира избирането...

Както и да е...
[видео]

[край на видеото]

Меглена Кунева - еврокомисар на годината

Избраха Меглена Кунева за еврокомисар на годината

Благодаря на всички, които са гласували за Меглена Кунева - могат да са сигурни, че техният глас не е просто поредния бигбрадъровски фалш. Защото, както писах вече тук, Меги е кучето, което хапе - а мисля, че с това признание тя получава легитимна сила да е още по-хапеща.

Суета е, но ще припомня, че съм фен на г-жа Кунева отпреди еврокомисарството й --> "Добър ден" , както и отпреди да я премират, но се опитах и да предскажа, и да допринеса за това --> "Меглена Кунева - кучето, което хапе. Гласувайте, ако ви харесва"

"Алберт", "Димитър" или кой друг конкретен гнусняр те учи на морал всеки ден - "Виж кой говори: RE:TV"

Зарадвах се, че значително по-млади от мен колеги са се захванали с инциатива за отваряне на досиетата на всички журналисти - инциативата ВИЖ КОЙ ГОВОРИ на RE:TV, за която научих от Иван Бедров:



Аз писах вече, че трябва да се отворят досиетата на всички журналисти, но сега се зарадвах много повече - не защото смятам, че аз съм им дала идеята, а точно обратното - защото познавайки ги (задочно, не лично), видях как това възникна като тяхна вътрешна убеденост. И точно това е прекрасно.

Защото Иван Бедров, както и издателите на "Капитал" (които са и собственици на RE:TV) са хора, които са се формирали като зрели личности след социализма и фактът, че те възприемат като нещо изключително важно за общественото здраве разкриването на истината за зависимостите на бг журналистите от бившата Държавна сигурност е знак, че не всичко в това наше нещастно общество е загубено. Щом има млади хора, които осъзнават продължаващата и днес обществена токсичност на ДС, макар че не са го преживели лично, значи..., значи има надежда :-)

Може да подкрепите каузата и във Facebook. Автор на постера е Момчил Дуканов.

Щрихи към портрета на Кеворкян/Димитър

Мнозина мислещи и разумни хора само са чували как имало един велик журналист Кеворкян, но нямат собствен спомен за него, защото са твърде млади. Не, не "твърде", а достатъчно млади - защото когато в БГ такива като мен, със спомени отпреди 1989 г. изчезнат, може би държавата и обществото ще започнат да се пооправят. Нещо като Мойсеевото водене из пустинята на еврейския народ - абе и в кръг ги върти, само и само да умре последният, роден в робство. Защото Обетованата земя, към която ги води, не прави чудеса - ако заведеш там роби, що получиш държава на робите, на крадливите и страхливи роби. Ако ги заведеш в Евросъюза - също.

За хората от моето поколение - осъзнали се като обществени съществоа в аристотелевия смисъл на Zoon Politicon през годините на перестройката Кеворкян бе икона. Но след публичното харакири, което си направи в скандала с Коритаров (http://www.focus-news.net/?id=f10713, http://www.focus-news.net/?id=f10714, http://www.focus-news.net/?id=f10715
http://www.focus-news.net/?id=f10716), мисля, че ще е интересно да припомня някои приноси на журналиста Кеворкян за общественото развитие.

Пожарът на Партийния дом

И до днес съм убедена, че без него нямаше да го има, въпреки че едва ли той е подозирал какво точно се гласи. Кеворкян бе програмен директор на телевизията и разреши нещо безпрецедентно - към 21 часа да бъде прекъснат игралния филм, за да излязат да кажат нещо си двама леко изкукали старци - Йосиф Петров и Радой Ралин.

Нещото се отнасяше до една малоумна провокация, предполагам на дело на "здравите сили" в БСП и ДС - един лумпен от нерегистрираната никъде "Инициатива Гражданрско неподчинение" заплашваше да се самозапали, ако до края на деня не бъде свалена петолъчката от Партийния дом. През цялата оная нощ на национален срам Пламен (така се казваше откачалникът) все така се разхождаше в напоения с бензин войнишки шинел, изхитряйки се и искра да не падне връз него.

"Национален срам" защо? Защото след призива на бай Йосиф и Радой по телевизията "да спасим един младежки живот" на площада се стекоха десетки хиляди хора (по това време нямаше кабеларки, нямаше сателити, имаше една национална телевизия, т.е. въздействието й бе несравнимо по-силно от сега), сред които съм убедена, че имаше подставени лица и бе запален Партийния дом като пътьом бе разграбен ресторантът на ЦК. Другояче щях да оценявам събитията, ако това бе истински пожар, причинен от разгневена тълпа - както бе автентичен погромът над сградата на ЩАЗИ в Берлин. Но огнената бутафория бе явна, а гневът на тълпата се изля основно върху бутилките и месищата, които влачеха от разбитите витрини на ресторанта. Толкова зверски и примитивни физиономии, колкото през нощта на пожара, рядко съм виждала друг път. То и затова реакцията на световните медии бе някак двусмислена - и на тях не им хареса уродливото лице на псевдодемокрацията в действие.

Мисля, че тогава реформаторските сили в БСП надиграха хард ядрото - знаейки за провокацията му, те я стартираха и канализираха във възможно най-уродливия й вид. След което я използваха за претекст да изхвърлят хардлайнерите. Неслучайно Добри Джуров напусна парламента недълго след псевдопожара. Както неслучайно двамата души с най-голяма власт в държавата - президентът Желев и премиерът Луканов, се оказа, че ги няма точно във въпросната нощ. Желев - в Евксиноград, Луканов - в Чехия. Тоест, те белички-чистички, непричом...

Царят-спасител

Тук ще съм кратка: през пролетта на 1990 г. Кеворкян реанимира за бг обществото митичната фигура на Симеончо, излъчвайки едно пространно, но затова пък слугинско интервю с него. По случайност знам как малко по-късно журналистът от "Дума" Максим Бехар успя да си уреди интервю с величеството - чрез връзките на ДС, тъй че "царският удар" на Кеворкян още тогава, преди да излязат доносите на "Димитър" ми бе ясен. Кукловодите бяха планирали "царската карта" още в началото на прехода, но времето му щеше да дойде по-късно, когато ще се легализира заграбеното.

Случайно ли е участието на Кеворкян в тези случки? Никога не съм вярвала.

Talamasca - THC* Philosophy [видео пси]

[видео]

[край на видеото]

Talamasca e френски психеделик проект на DJ Lestat - съвпадението с името на вампира Лестат ог ивзевстната творба на Ан Райс "Интервю с вампир" не е случайно. Но съвършено не е необходимо да си падаше по книги за вампири, или да пафкаш трева, за да усетиш силата тя Talamasca. Enjoy it!

-------------------
* THC = Tetrahydrocannabinol - психоактивното вещество в марихуаната и хашиша

Пак за агентите-журналисти: Избор имаше. Дори тогава.

Достатъчно високопарни неща по принцип изписах тук. Не се отмятам от тях, но ми се струва, че общественото съзнание е дотам болно - не просто от забрава на миналото, а тотална забрава на ценностите. Изрази като "не е редно" и "не е почтено" кънтят на кухо - за което голяма роля изигра и нашего брата, журналиста. Сега са на мода оправданията - един не знаел, че е агент, друг се гордеел, че бил служил на България... Някак незабелязано остана нещо важно, което бившата колежка и настоящ член на Комисията по досиетата Катя Бончева каза:

"Четейки документите, безспорно оставам с впечатлението, че ДС е подпомогнала много кариери. Някои хора, благодарение на ДС, най-вероятно са спънали други хора, които по чисто морални причини не са се огънали и не са се съгласили да сътрудничат"

За тези, спънатите ми е думата. За това как талантливият журналист и писател Иво Беров бе тормозен от Държавна сигурност, която не позволяваше да бъде назначен на щатна работа в радиото, макар че бе много по-добър от редица днес известни имена. По случайност знам от бивша наша шефка (работех заедно с Иво като нещатен репортер в радиото) колко проблеми й създаваха заради Иво, а тя го защитаваше - читавите шефове в радиото си защитаваха качествените хора. На въпроса ми "ЗАЩО? (в смисъл "защо го спират"), отговорът й бе брутално ясен за онова време - "има нещо в досието". В онова време не бе прието след такъв отговор да се пита повече.

И друг случай. Нери..., великата Нери Терзиева, която до 1989 г. всячески спъваха да се развива по една единствена причина - че е туркиня. Така поне знаех тогава. Даже съм чувала, че Живко Желев е имал проблеми заради нея - че я държи за репортерка в популярното си тогава предаване, и чест му прави, че не е отстъпил пред натиска. Сега съм сигурна, че е имало и по-важна причинта - отказала ИМ е да сътрудничи. Защото знам други колеги-турци, които успешно градяха кариера, мога само да се догаждам защо.

Е, понякога и мен ме обхваща гнилият либерализъм "защо да ги съдя [агентите-журналисти], времето беше такова" - в такива моменти се сещам за Иво Беров и Нери Терзиева и се изпарява всякаквото ми разбиране на тънката душевност на агента. На тия двамата (не са ми приятели, а просто колеги, които твърде уважавам) не им позволиха да правят това, което могат, осакатиха ги професионално - как няма да съдя ония, другите и техните босове?

Досиета, чест и морал - журналистическата гилдия може да измие оцапанато си лице

Исках да кажа нещо такова, но не ми стигна духът. Защото и аз съм продукт на прехода и все се питах "не съм ли несправедлива към Х, който очевидно е по-морален от Y". А истината е проста - няма морал в сътрудничеството с Държавна сигурност. Един въпрос на младеж, който по възрастови причини е освободен от всякакви биографични размислия като моите, та това момче казва:

"защо някой си признава едва когато са го разкрили? Няма ли някоя известна личност в тази държава, който без външент натиск или разкриване да излезе и да заяви, че е бил агент на ДС? Май няма. Хора с чест, морал и достойнство в тази държава почти не останаха."

И продължавам с мислите на момчето:

"Как да не се прави разкриване на досиета? На избирателен принцип се разкриват агенти на бившата Държавна Сигурност. Най-вече журналисти, актьори и публично известни личности. Вместо да разкрият и пуснат до свободен достъп всички досиета, вече 18 години по този въпрос има пълно затъмнение. Колко архиви и документи са подправени или унищожени, един Господ знае. У нас така се прави. А не трябва.

"Интересно защо всички отричат и казват “Това са пълни глупости, никога не съм бил сътрудник на ДС”. Е как да не си бе майсторе, то от ДС сами ли ще те запишат на щат без да знаеш? Все едно да не знаеш на кого е къщата в която живееш."

Съвършено прав е - както в отвращението си от нас, по-възрастните, които допуснахме всичко да бъде отровено с лъжа изначално, но и е прав и с идеята си да се осветят ВСИЧКИ журналисти от гледна точка на съпричастност към службите. Иска ми се да чуя кой персонално ще се обяви с името си срещу това.

Да отворим досиетата на всички журналисти!

Чета как бившият ми шеф Краси Райдовски (11 месеца работех в Пресслужбата на правителството, когато той бе нен началник - 25.01.1995-10.01.1996) громи Комисията по досиетата защо не изкарала досието на Нина Спасова, професионална арабистка и бивша шефка на новините в националната телевизия, настоящ шеф в канал ВТВ. Спасова е работила в звеното за прослушване и е имала чин в МВР - което НЕ я прави доносник подобен на Димитър (Кеворкян) или Алберт (Коритаров).

Според мен Краси Райдовски по лични причини гони Нина Спасова, а от обществена гледна точка значително по-интересно е друго, което той споменава - "има и един много “наблюдателен” журналист, който е сътрудничил и не е огласен." Очевидно Райдовски визира Тома Томов - авторът на предаването "Наблюдател". Не е нужно да си Райдовски, за да се сетиш, че Томата не може да шета напред-назад из западния, източния и междинния свят без благословията на службите. Която пък се получаваше срещу ответни услуги. Томата е човек на службите - аз го знам, и то не от Райдовски. В случая ми се струва, че той (Тома Томов) не е влязъл в списъка, защото са се придържали към тясното разбиране на закона - началници и шефове на водещи предавяания. А "Наблюдател" не бе предаване на БНСТ, а външна продукция.

Което ми породи и идеята: защо журналистическата гилдия да не поиска да се отворят досиетата на ВСИЧКИ журналисти, работили след 1989 г.? Ако колегията го поиска, съм убедена, че депутатите ще гласуват съответна поправка в закона. Ако на бял свят излязат всичко обвързаности на хората, които 20 години промиваха мозъците на обществото, това ще е полезно и за обществото, и за гилдията. Моля, който е съгласен, да напише тук коментар.

Hallucinogen - LSD (Music Video)

Включих на вълна "гоа"(С "Бленуващите кристали" отпращам към "Какво е гоа") и ето едно великолепно видео по темата. Звукът на Hallucinogen е малко твърд за фен на old school goa като мен, но съчетан с визията вдъхновява... Hallucinogen, a.k.a Simon Posford e велик артист на goa/psychedelic сцената, работил с култови фигури като Raja Ram. А в нашето постомодернистично цинично време има въпиющ недостиг на вдъхновение...

[видео]
<
[край на видеото]

Понякога си мисля, че ако разните политици, топжурналисти, социолози отвреме навреме слушат музика - ама не като фон на пиянка или раздумка, а като цел - да слушат за душата - да ме прости Сашо Божков, че му ползвам заглавието на рубриката, но е удивително точно за това, което искам да кажа, а именно - да се оставят в музиката, за да се намерят... - та ако бих могла да направя това с вълшебна пръчка, мисля, че тези хора щяха да са по-различни. Не казвам по-добри, щото не съм сигурна в това. Но по-истински.

"Бленуващите кристали"

Разтварям се в удивително чувство на радостно спокойствие по причина на Калин. Така се чувствам, когато се докосна до нещо голямо човешко и в този досег усетя, че съм заедно с множество - а може би безброй? - други човеци. Преживяването ми е от изключително духовно естество, ако бях вярваща, щях да го нарека религиозно. По правило подобни преживявания ми се пораждат от музика (тук съм писала за това - "Какво е гоа"), сравнително рядко писано слово може да ме възвиси така, но днес бе от тези редки случаи (защо не са повече?...)

Получих мейл от Калин, че Човешката библиотека публикува "Бленуващите кристали" на Тиъдър Стърджън. Знаех, че е sci-fi класик, но не го бях чела. Много неща не съм чела, кой ли пък е чел всичко, хм... Обаче за мен Калин е нещо като гарантирана марка за качество и затова гуглирах "Стърджън" и, разбира се, попаднах на е-библиотеки с негови произведения, прочетох два разказа, след което директно захапах "Кристалите..." (в предишен превод "Сънуващите кристали"). Току-що го привърших. Бързо чета.

Сега ще си поръчам книгата от "Човешката..." едно защото от публикуваните откъси ми се струва, че преводът е на много по-добро ниво, второ - за възможността да изпитвам удоволствието от разгръщането на страниците. Аз съм компютърно-интернет маниак (нетипично за възрастта ми, но факт), обаче що иде реч до истински книги, екранът не може никога да ми даде това толкова лично и еротично усещане, което носят разлистваните страници. "Истински" очевидно означава такива, които се връщаш да препрочетеш.

Като професионален филолог ясно виждам слабостите в "Кристалите...", но те избледняват пред невероятната поезия, думата "поезия" за роман в случая е умишилена. Рядкост са таланти като Стърдъжн, умеещи с обикновени думи да сътворят толкова красота и нежност. Съжалявам, че не съм добра в английския, предполагам в оригинала чувството от четенето е по-силно...

И нещо конкретно от сюжета... По принцип не обичам да преразказвам нито книги, нито филми - смятам, че една творба не може да бъде ПРЕдадена адекватно, следователно и не бива да бъде ПРЕдавана. За всеки читател/зрител тя е уникална, тоест магията е в срещата. Всеки чете "Зен и изкуството...." или гледа "Матрицата" по уникален начин, както никой друг и затова нито той може да предаде напълно своите усещания, така и не може да възприеме напълно нечий други. Досегът с истинската книга или филм е като любовен акт - освен, че е изчерпващо интимен, той е невъзможно да бъде описан.

В случая няма да разкривам сюжетни ходове, а ще спомена само темата - Съня. Защо и какво става през тази загадъчна една трета от живота ни? Живота на кого? Съня на кого? С този въпрос естествено препращам към Виктор Пелевин, или към Кастанеда... Или поне към "Осъзнатите сънища" на Стивън Лаберж. Ако човек се опита да си отговори сериозно кое му дава основание да смята, че преживяването в съня е по-малко реално от това не в сън, ще му е много трудно. Даже не мисля, че има достатъчно обоснован отговор.

Благодаря на Калин за радостта, която ми достави :-)

Как ми е тъпо, че обидих любимия си вестник "Капитал" :-(

Вчера твърде се развълнувах, защото се сблъсках с нещо, което съм мислела не за невъзможно, но не съм го очаквала тук - постинг от мое име, който не съм писала. Реагирах изключително емоционално - разбираемо за ИТ лаик, но не е приемливо това, че насочих изненадата и гнева си към в."Капитал". Причината - видях фалшивия постинг в техния агрегатор "Мегафон" и съвършено лаически реших, че там е виновникът. Сега ме е срам дори да си възстановявам хода на мисълта, защото и за човек с минимум ИТ познания като мен тя изглежда най-малкото прибързана, а най-точно - глупава до безобразие. Ако бях прегледала агрегаторите (които агрегират моя блог, вкл. и агрегатора, който аз ползвам), пощата си (защото имам включена опция за уведомяване при публикация в блога, вкл. мои публикации) - абе изобщо ако не се бях поддала на истерията, породена от страха, а се бях размислила върху фактите, нямаше да обидя толкова тежко в."Капитал".

Аспарух К. например пише, че пуснал директния RSS от blogger в RSS лентата на Maxthon и автоматично той проверява за нови постове и там такъв пост не се е мяркал, в Google Reader обаче се вижда точно в RSS-а на моя блог. Интересно е, че в пощата си имам уведомление за постинг с това заглавие и този час от "анонимен", а не от "Вени Г.", както би трябвало да е. Bloglines, който ползвам като уеб RSS агрегатор, също не ми показва подобен постинг.

Тъпо ми е, че установих, че съм реагирала тъпо, като тъпачка. Но най ми е криво, че кщазах лоши думи за в."Капитал", защото той и Дневник" са единствените нормални по европейски и световни критерии вестници у нас. Гадно :-( За мен гадно :-( Именно като при европейски вестник, почти веднага получих мейл от Еленко - нещо, което писалите по адрес на други вестници могат години да чакат. Отговорих му това:

"Благодаря за бързия отговор :-)

Като разгледах това-онова, мисля, че ми е хакнат блогът, а първичната ми реакция на непрофесионалист бе непремислена и съответно погрешна. За което се извинавам на "Капитал" във Ваше лице, като разбира се, ще публикувам това в блога си с изрично обяснение и извинение.

Действително сте най-добрите, съжалявам, че аз самата дадох лош повод да го установя пак."

А аз? Зададох си въпроса защо е била нужна тази измама? След като премина първоначалният ми истеричен страх, ми е ясно, че никакви КаГеБета и ДеСета не се занимават с блога на Вени Г., а вероятно бизнескръг заинтересовани люде са решили да опитат нещо по този начин. "Да опитат нещо", т.е. какво и защо? Според мен целта е била журналистката Веселина Томова, автор на сайта Afera.bg - който е много по-скандален от обозе почившия "Опасните новини", но "скандален" в най-европейския смисъл - публикуващ опасни за най-висшия управляващ елит факти. Не познавам г-жа Томова, но забелязах, че от известно време тя препубликува (коректно, с позоваване) мои материали, повечето за ДС и ДПС. Вероятно това са забелязали и тези, другите и са решили чрез мен да "хързулнат" на Веселина Томова някаква информация. Т.е., тя да я прочете все едно, че е моя и доверявайки се досега на моите публикации, да "глътне" и тази. Ключът според мен е в анализа, написан в наподобяващ моя начин стил:

"Дъболка криза в ДСП. Парализ на властовата структура --> лобита, враждувяащи между си конфронтационни.-.. западащ ресурс на председателя да балнасира между тях. Аамет като Селим сулган. "

Това ли е трябвало да бъде внушено? От месеци наред Веселина Томова пише по теми, които биха могли буквално да "изгорят" ДПС. Сега според мен я тласкат към изводи в някаква посока - не съм тънък познавач на движението и не знам в каква, но знам, че когато някой отвън ме тласка нанякъде, е хубавжо да вървя другаде.

П.П. Смених не само паролат, а подходът - вече нямам една постоянна парола, а тя се генерира..., я ;-) няма да кажа как пък ;-)