Ето, че достигнахме момент, за който мечтаем и се борим от две години и половина - на сайта няма актуални кампании!
Разбира се, това е само временно, защото, както казва майката на Ники: „болестите, искаме или не, ги има”, но все пак, в този момент на затишие, можем да се поздравим и да си позволим малка равносметка.
За 30 месеца 27 деца получиха шанс за лечение и 38 кампании завършиха успешно.
Когато започнахме през декември 2006 год., изобщо не подозирахме колко работа ни чака. Не бяхме наясно основно с два факта – един лош и един хубав 
Нямахме и бегла представа до каква шокираща степен държавата е изоставила грижата за тежко болните си деца.
Никой не беше потърсил отговорност от ЦФЛД за забавените с месеци молби. Отговорните институции си живееха в безметежност и нехайство към живота на десетки деца. Много от тези деца ни напускаха завинаги, тихо, без да се чуе за трагедиите им, без да получат шанс.
Сред родителите на деца със спешна необходимост от лечение в чужбина упорито се говореше, че е безсмислено (и дори опасно) да се опитват да получат помощ от държавата - това би било единствено загуба на ценно време за живота на децата им.
Абсурдни решения като: „Комисия за лечение в чужбина към Министерство на здравеопазването дава съгласие да проведете лечение в чужбина със собствени средства, без финансов ангажимент от страна на Министерство на здравеопазването” не бяха рядкост. Пренебрежителното мълчание, изгубените документи и безкрайните изисквания към притеснените родители също.
Сега, след 2 години и половина, можем (все още плахо) да заявим, че обществото ни успя да задвижи тежката машина. Е, със скърцане наистина, но тя все пак заработи.
През 2008 год. ЦФЛД изразходва за лечение всичките си дарения, както и държавната субсидия. Това се случва за първи път от създаването на Фонда през 2004 год.
Проблеми продължава да има, най-сериозните от които са с националните медицински консултанти, в десетки случаи забавящи фатално становищата си; със сроковете по цялата верига КЛЧ-ЦФЛД-Министър; с комуникацията МЗ – родители и доста други, но началото е поставено.
Министерство на здравеопазването бавно осъзна, че се формира активно и непримиримо гражданско общество, което няма да се откаже да наблюдава работата му и да изисква да я върши качествено.
Да се готви Здравната каса, защото и там съществуват множество нередности. 2 години и 5 месеца след приемането на България в ЕС издаването на формуляр за планирано лечение Е112 продължава да е рядко изключение. Случаите, в които е издаден, се броят на пръсти, а ние знаем със сигурност само за един.
Вторият факт, за който не бяхме напълно подготвени, когато започнахме, е каква огромна подкрепа ще получи нашата инициатива. Винаги сме знаели, че българският народ е привързан към децата си и е готов на всичко за тяхното щастие. Знаехме също, че за нашия народ няма чужди деца. Но не бяхме изпитали лично и в реално време мощния заряд и мащабите на тази любов.
Чувството на съпричастност с хиляди хора е неописуемо. То не просто ни окрили – даде ни увереност и сила, че можем!
За екипа ни вашето доверие е отговорност, която не забравяме нито за миг. От самото начало държим и ще продължаваме да държим:
– да знаете точно на кого дарявате,
– да виждате за какво се използва дарението ви,
– да усещате, че приносът ви е решаващ и оценен,
– да участвате активно, според възможностите си,
– и над всичко това – да осигуряваме пределна прозрачност на целия дарителски процес.
Няма да спрем да ви благодарим. Лично, от сърце, с искрено възхищение и дълбоко уважение към всеки от вас поотделно, прекрасни Хора!
Поклон пред родителите на нашите ангелчета, които продължат да помагат на други деца! Ще помним винаги усмивките, очичките, силата и духа на Дари, Светльо, Цеци, Александра, Марти и Петьо. Защото те имаха мисия. Обединиха хиляди хора около една красива цел. Дариха ни светлина, воля и смисъл.
Отвориха сърцата и душите ни.
Затова сега боли...
Но и затова продължаваме.
Благодарим за щедростта, постоянството, усилията и любовта.
Благодарим за детските усмивки.
Благодарим за дарената надежда на толкова много родители.
Благодарим за честта да се радваме и страдаме заедно.
Благодарим за чудесата!
Обсъди във форума. (8 мнения) |
