министър Гайдарски (снимка: в. Стандарт)
Основните характеристики на заболяването са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността.Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията. Емоционалните реакции са или несъответни или с чувство на безразличие. Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък. Нарушенията засягат най-основни функции, които дават чувството на човек за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.източник: Puls.bg
Това е откъс от описанието на заболяването шизофрения. Същата диагноза, обаче, може да бъде поставена на който и да е български министър от всяко едно правителство през последните "демократични" години. Днес думите ми са насочени точно към един от тях - Радослав Гайдарски, министър на здравеопазването в сегашното правителство. Поводите са два. Но са свързани. Първият е прословутата среща "по въпроси, свързани с дейността на Център „Фонд за лечение на деца в чужбина”. Предварително беше анонсирано, че на тази среща ще бъдат допускани и родители. Някоя умна глава обаче, се е досетила - и то навреме - че родителите няма да седят чинно и послушно, като журналистите, акредитирани в парламентарния бюфет...пардон...парламентарните зали. В резултат - родителите на Гошко и Божидара отидоха на срещата, но не бяха допуснати. С обясненето, че нямат пропуск от депутат.
Както се и очакваше (особено след като са взети мерки да няма неудобни въпроси от "случайни" хора), срещата е преминала в познатия бодряшки дух: "Има там дребни проблемчета, но ще ги оправим - няма страшно! Фондът помага без почивка - няма върнато нито едно дете! Аз каквото е дошло при мен, същия ден го подписвам!". И така нататък...
Е, не може да няма и някой от прочутите бисери на министър Гайдарски! Човекът толкова се прослави с тях напоследък, че не може да разочарова верните си фенове измежду журналистическата гилдия:
В една немалка част от кампаниите за събиране на средства за лечение на деца парите остават за родителите, които си купуват автомобили с тези средства. За това предупреди днес министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски по време на среща с депутатите от групата на “Българска нова демокрация” (БНД) за проблемите във Фонда за лечение на деца в чужбина.
Тази крещяща наглост е вторият повод за думите ми. А и наглост е сравнително прилична дума за такова изказване. Непредубеден читател би си помислил, че работата на министъра на здравеопазването е не да призовава гражданите на страната си да даряват за лечението на болните деца, а да ги разубеждава да го сторят. А и защо да купуват нови коли на тези престъпници, родителите?! Много по-достойно е да си плащат редовно данъците и да купуват нови - и доста по-скъпи - луксозни возила за своите народни избранници. Не е ли така?!
Не за първи път поредният представител на самозабравилата се политическа каста (само благородната цел на този сайт ме спира да употребя истинските епитети, които тези господа заслужават) ни предоставя поредното доказателство, че мисленето на хората, които ни управляват не се е променило нито на йота от времето когато нямаше кой да им каже колко всъщност струват. И те продължават да общуват с нас, електората, по същия начин - със сладки и приспивни приказки, които не са нищо друго освен въздух под налягане. Само че този въздух вече мирише. Направо смърди! Защото въпреки захаросаните им обещания и биене в гърдите, Фондът за лечение на деца не работи така, както би трябвало! Сайтът му продължава да е смешен (като за сериозна държавна институция) и да се обновява веднъж на тримесечие. (Ако въобще е "видим" - през последните месеци не беше онлайн за дости дълги периоди от време). Информацията в него продължава да бъде оскъдна, непрозрачна и откровено популистка. (За сравнение - в нашия "аматьорски" сайт има пълна прозрачност и отчетност, както за конкретните деца, така и за всяка изразходвана стотинка - поименно и конкретно, а не с общи приказки от рода на "помогнахме на 100 деца"). А най-страшното е, че процедурата за кандитатстване продължава да е крайно усложнена и неадекватна, а родителите биват разкарвани (независимо, че често идват от стотици километри само за да подадат една ненужна бланка!) и тормозени по всички възможни начини, на които е способен родният бюрократ, барикадиран зад удобното си бюро.
Не се заблуждавайте от рекламните издания и проспектите, които получавате, и особено от данните, които получавате от нашите главни специалисти, защото има заинтересованост, има финансови интереси!
Това са думи на самият министър Гайдарски. (Поредният му бисер, заради който в нормална държава не само би се разделил с поста си, но и с граденият с толкова усилия авторитет - професорът все пак има над 40-годишна лекарска практика!). Но съвсем спокойно можем да използваме същите думи по повод днешната PR-среща - неуспешен опит да се представи работата на Фонда като успешна и безпроблемна, а индивидуалните дарителски кампании на отчаяните родители (и сайтове като нашия) да бъдат заклеймени и очернени. Дали забавянето, протакането и отказът за финансиране на лечението на болно дете се дължат на определени финансови интереси - нека всеки от вас прецени това сам! А същото и институциите, на които това им е работата... Нашата е да напомним на министър Гайдарски - и всички които се подиграват със здравето и живота на децата ни - че онова сладко време е безвъзвратно отминало. И че в европейските страни ( с които толкова обичат да ни сравняват - когато им изнася) гражданското общество е истинският коректив и съдник за делата и на министри, и на правителство.
Колкото по-скоро го разберат - толкова по-добре за тях! А също и за всички болни български деца и техните семейства. Недопустимо е да продължава бюрократичната гавра с тях и официалните медии да си заравят главата в пясъка, само защото "на хората не им се слушат такива тъжни истории" (или по други, по-финансови причини)!
За щастие, не всички медии са толкова послушни и беззъби към силните на деня. Ето още един цитат - статия на Ива Димитрова от в-к "Монитор" от 5 март тази година. Заглавието на статията е "Фондът за лечение на деца застрашава живота им":
Оцеляването на семейство с дете с увреждане в България зависи единствено от това какви финансови възможности има то и близките му до трето коляно и приятелите им, категорични са майките на увредените деца. Те твърдят, че непрекъснато се чувстват или престъпници, или измамници, или контрабандисти. Било, когато социалният работник открие, че живееш в собствено жилище, нищо че е ипотекирано, и на всичкото отгоре имаш една стая в повече, отколкото трябва. Било, когато си принуден да станеш контрабандист и да внесеш нелегално чрез познати лекарства за детето си, щото някои са решили, че това било препарат с наркотично вещество, а пък според водещи световни специалисти точно този медикамент помага най-добре на детето ти. Нормативният ред за доставка на неразрешено за внасяне лекарство е такъв, че детето ще издъхне докато му се достави лекарството. Просяк си, когато се молиш на приятели да помагат за набиране на средства за операция на детето ти, които са непосилни за джоба ти. На обществото се внушава, че хората с увреждания са консуматорска гилдия, която като кърлеж досадно изпомпва бюджетен ресурс.
Лично аз считам, че това е престъпление. И ако наведем смирено поглед и си мълчим послушно - ставаме съучастници в това отвартително престъпление! А българските политици, министри и бюрократи ще продължат необезпокоявано да убиват децата ни с бездушието си, с бездействието си и с половинчатите си мерки и решения. Време е това да спре!
Написаното не изразява непременно позицията на целия екип на сайта, а само личното ми становище по въпроса. Но съм убеден, че както колегите ми, така и всички вие имате свое лично мнение и няма да се поколебаете да го напишете в коментарите към тази статия. Нека не мълчим когато от това зависи животът на толкова много невинни деца!