Костно-мозъчна трансплантация

ИНФОРМАЦИЯ ЗА РОДИТЕЛИ И ПАЦИЕНТИ
"ХЕНКЕЛ-БЪЛГАРИЯ "НАСТОЯЩОТО ИЗДАНИЕ Е ОСЪЩЕСТВЕНО С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ФОНДАЦИЯ ИЗКУСТВО СРЕЩУ НАСИЛИЕТО
Авторски колектив: под редакцията на д-р Георги Михайлов, д-р Боряна Аврамова, Ивайла Георгиева
СБАЛДОХЗ-София ЕООД София, 2001 г.

УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ И ПАЦИЕНТИ,

На Вашето дете или на вас предстои да бъде направена костно-мозъчна трансплантация. Тази книжка ще ви даде по-голяма част от информацията за трансплантацията, от която вие се нуждаете. Ние считаме, че вие трябва да знаете всичко, което е необходимо, за да сте подготвени за трансплантацията и организацията на последващите грижи. За да имате по-малко притеснения и грижи, вие трябва да знаете повече за тежкия период, който предстои на вас и вашето дете.

ВЪВЕДЕНИЕ

От 1975 год., трансплантацията на костно-мозъчни стволови клетки все повече се прилага за лечение на тежките заболявания на кръвната и имунната системи. Досега, в света са извършени повече от 100000 трансплантации на костно-мозъчни стволови клетки.
КАКВО СЕ ТРАНСПЛАНТИРА?

Трансплантират се т.нар. костно-мозъчни стволови клетки, или това са клетките, от които произлизат всички костно-мозъчни и кръвни клетки. Затова, най-общо, ние говорим за трансплантация на стволови клетки.

Тези клетки се получават по два начина:

1. под формата на костен мозък чрез пункция (тогава говорим за костно мозъчна трансплантация: КМТ).
2. чрез „филтриране на кръвта" т.нар. афереза на стволови клетки, след изтласкването им в периферната кръв (тогава говорим за трансплантация на периферни стволови клетки: ТПСК).

Костният мозък или периферните стволови клетки са или

• автоложни, т.е. взети от пациента. В случая не се отнася за истинско „пренасяне на орган" тъй като костно-мозъчните стволови клетки „се събират" преди високи дози химиотерапия и след нея се връщат обратно.

или

• алогенни, т.е. приемателят и донорът са различни; с трансплантацията се пренася орган (цялата имунна система). Донорът може да бъде фамилен или чужд.

Донорът може да има същата структура на тъканите като пациента (тогава говорим за HLA - идентичен донор) или да има различна структура (не напълно съвместим донор).