|
Written by Деси Хурмузова
|
|
сряда, 21 май 2008 |
Преди четиридесет дни Бог протегна ръка, откъсна едно малко нежно цвете от земята и го сложи в небето - да грее звезда.
На 12.04.2008 едно измъчено детско сърчице спря да тупти. Милото момченце Цеци ни напусна завинаги.
Непреодолима мъка изпълва душите ни, тежи в гърдите и спира дъха... Остана ни само скъп спомен да топли сърцето... Да напомня за силата на един малък герой.
Цецинка, знам, че сега си на най-прекрасното място във вселената, че там земната болка е непозната, но е познато безграничното щастие. Знам, че се смееш и играеш с другите дечица... А сигурен съм, Цеци, там има и много красиви цветя - ти ги обичаше, миличък. Мислейки си за това, се опитвам да се усмихна, тъй както може би ти ни се усмихваш сега... Но не успявам. А как само исках да си останеш при нас, на земята... Молих се, плаках... и пак се молих, но уви - ангелчетата живеят на небето...
Петър и Петя, не смея дори да си представя болката в душите ви,.. но бъдете силни! Цецко беше смел малък боец, ще се радва да види и нас да се борим.
Скърбя с вас.
Почивай в мир, мила мъничка душичке... И прости безсилието ни да ти помогнем...
Сега ти помагаш на нас...
Свилен Ангелов и екипът на "Спаси, дари на..."
Обсъди във форума. (5 мнения)
|
Новини 
