Skip to content
Намирате се в: Начало Новини Анна Бородкина Ани
Ани Печат Е-мейл
Автор Десислава Хурмузова   
11 декември 2009
ПРИКЛЮЧИЛА КАМПАНИЯ!
Допреди 2 години 15-годишната Анна Бородкина от София е здраво, енергично, амбициозно и щастливо дете.
През октомври 2007 год. започва да се оплаква от болки в гърба. След няколко месеца се появява слабост в единия крак.
Приета е в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” на 26 февруари 2008 год. за операция на интрамедуларен тумор на С7-Тх2.
Туморът е отстранен частично, а хистологията показва, че е доброкачествен – пилоцитен астроцитом, I степен.
Родителите получават уверението на неврохирурзите, че проблемът е овладян. Ани започва упорита рехабилитация и за кратко време става от инвалидната количка. Връща се на училище и към обичайното си ежедневие.
При редовните контролни прегледи в „Ив. Рилски” лекарите казват, че всичко е под контрол. Не са предписани никакви средства за лечение.

Около година по-късно обаче, отново се появяват тревожни симптоми – болки и слабост в ръката и крака. Неврохирурзите продължават да твърдят, че няма промяна в състоянието на Ани, но родителите виждат друго.
На 2 май 2009 год. Ани започва да пищи от болки и се парализира от кръста надолу.
Приета е в УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” на 7 май и е оперирана по спешност (епикриза стр.1 и стр.2 ).
Преди операцията спира да диша и се налага да бъде включена на апаратна вентилация. Състоянието й е критично, но Ани успява да се справи, макар и вече напълно парализирана от шията надолу.
Изписана е в това състояние, с трахеостомна канюла за аспирация на белите дробове и катетър. Въпреки че туморът продължава да бъде най-леката степен на пилоцитен астроцитом, според неврохирурзите няма шанс за подобрение, поради разположението му в жизненоважни центрове. Съветът към родителите е да намерят хоспис и... „и деца умират” – е лаконичният коментар...

Съвсем ясно е, че такова „отписване” е немислимо за родителите и за самата Ани. Прибират се вкъщи, купуват апаратура и започват битката за нейния живот. Татко й напуска работа, защото 24-часовите грижи за Ани изискват и физическа сила.

Едновременно с ежедневните грижи, не спират да търсят възможности за лечение.
В началото на юни се срещат с професор от Медицински център Анадолу Джон Хопкинс, докато е на еднодневно посещение в България. Професорът разглежда документите и казва, че детето вероятно е подходящо за терапия с Cyber knife, но ще може да потвърди това, едва когато минат 6 месеца и отокът от операцията спадне напълно, за да се види реалното състояние в гръбначния стълб.
На 8 ноември 6-те месеца изтичат и на Ани ще бъде направен нов ядрено-магнитен резонанс, който веднага ще бъде изпратен на професора за мнение. Ако получи одобрение и покана, се надяваме Център Фонд за лечение на деца да поеме финансирането на процедурата.

Още една надежда се появява от контакта с ливански професор, за когото родителите научават от познати. Изследователският център „Genome” в Бейрут разработва генетични продукти, имащи за цел да засилят способността на организма да унищожава сам тумори и да активира "дремещи" нервни клетки, които да заместват увредени.
Професорът пожелава да види изследвания на Анна, показващи моментния й имунен статус. След като ги разглежда, отговаря, че имунната система е тотално срината и не дава гаранции за успех, но все пак е готов да прати лекарството. Един курс струва 7 500 долара. Родителите събират парите от приятели, изпращат ги и получават не една, а три дози от лекарството.
След един месец показателите на Ани са чувствително завишени и професорът вече дава много по-големи надежди за успех, дори и за пълно възстановяване, при прием на лекарството през следващите две години. За това са необходими 5 курса на обща стойност 37 500 долара (оферта) или 49 672 лв., с които родителите на Ани не разполагат.

В момента, благодарение на упоритите си родители, на много труд, и с подкрепата на д-р Каракашев, д-р Уилям от УМБАЛ „Св. Ив. Рилски” и д-р Рангачев от УМБАЛ „Царица Йоанна”, които по своя инициатива я посещават вкъщи, Ани има подобрение. Движи ръцете си, връщат се рефлексите за гълтане и повръщане. Говори.
За дете, което е отписано преди 5 месеца, напредъкът е обнадеждаващ.

Ние никога няма да приемем думи като „безперспективен” и „безнадежден”. Защото сме убедени, че докато има живот, има надежда.
Вярваме, че ако има и най-малка възможност за лечение, трябва да се опита.
Оттам нататък е Бог.

Обявяваме кампания за набиране на 49 672 лв. за лечение на Анна Бородкина с генетични лекарства на „Genome”, Ливан!

Можете да помогнете на Ани, като изпратите дарителски SMS с текст DMS ANA на номер 17 777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Tel)

Дарителска банкова сметка:

Анна Бородкина
ПроКредит Банк (България) АД

BG22PRCB92301030702016 – в лева
BG69PRCB92301430702010 - в евро
SWIFT BIC: PRCBBGSF
 
< Предишна

Използването на текстове, снимки, документи и всякаква друга информация, публикувана на сайта save-darina.org, може да бъде използвана само след писмено разрешение и задължително цитиране на източника.